Може ли да се сравнява Банско с европейските курорти, сходни по размери и надморска височина?
Ако следите аргументите на т.нар. "зелени" активисти - между Пирин и Алпите няма абсолютно нищо общо. Въпреки че ски зоната в Банско се базира изцяло на австрийския опит, самото споменаване на възможността за разширяването й и строеж на втори кабинков лифт предизвиква моментален отпор от страна на "принципните" защитници на горите и природата.
Разпространява се неправилно тезата, че на Алпите се строят лифтове и писти, защото планината е много по-висока и там няма растителност, а само скалисти склонове. Съответно никой не сече дървета. От друга страна Пирин е по-ниска планина, има по-богата растителност и затова не може и не трябва да се строят ски съоръжения, за да не се унищожават горите. Звучи удобно за аргумент, но е далеч от действителността.
Между Банско и Бад Клайнкирххайм
Може би един от най-показателните паралели е между Банско и ски зоната Бад Клайнкирххайм в австрийския националния парк и резерват Нокберг. В Бад Клайнкирххайм беше отложен старт в Super G от Световната купа за жени и беше предоставен на Банско като жест на доверие от световната федерация FIS.
Австрийският ски център има 103 км писти, разположени на 360 хектара, които заемат около 20 на сто от територията на парка. Ски зона „Банско" има има 75 км писти на площ около 100 хектара, което едва около 0,3 процента от територията на Националния парк „Пирин". И двата национални парка са със сходна надморска височина.
Австрийският курорт (разположен и на три пъти по-голяма територия от парка) се обслужва от 4 кабинкови лифта, 7 седалкови лифта и 14 влека или общо 25 съоръжения. В Банско, от друга страна, има само 1 кабинков лифт, 6 седалкови лифта и 6 влека. Логично, случва се на началната станция да става стълпотворение на основния, единствен кабинков лифт.
Ски спортът като приоритет
Да, в някои по-високопланински курорти в Алпите, където има глетчери (като например Зьолден), ски зоната е изнесена много високо, изцяло отвъд гористия пояс, но във всички останали ски центрове - и в Австрия, и в Швейцария, и в Италия, и във Франция, и в Германия - много често пистите минават през гъстите иглолистни гори и свършват в самото градче или селце.
Същото е и в словашките Високи Татри (най-западната част от Карпатите и единствената алпийска планина в Източна Европа), в които от другата страна на границата е и полският ски център Закопане. Или в немския Шварцвалд. Още по-ярко е сравнението с американските курорти в Колорадо. Или просто погледнете пистите, по които елитните скиори от Световната купа се спускаха преди няколко седмици в Кортина Д'Ампецо, на фона на обсипаните със сняг борове.
Бърз поглед към картите на много други ски курорти показва колко малка е всъщност ски зоната в Банско и как пистите в цяла Европа минават през горите. Разликата е, че там хората имат дългосрочна стратегия за развитие на зимния туризъм и ски спорта като национален приоритет и не си създават сами безумни спънки. Строят лифтове и правят писти, залесяват системно, инвестират динамично и получават приходите от своята разумна, перспективна визия.
Фактите говорят сами
По данни на Държавен горски фонд ски пистите в България се простират на едва 0,002 процента от целия горски фонд в държавата.
Ски-зоната заема едва около 2 процента от природен парк Пирин. Докато, в световната практика за зимни спортове се ползват до 10 процента от защитените територии.
Изсичането на дървета с цел развитие на ски туризма е по-малко като обем в сравнение с планираната санитарна годишна сеч в планините. Тук дори не се споменава бракониерската сеч.
Лифтовете са възможно най-екологичният вид транспорт; за построяването им се използват хеликоптери с цел минимална вреда върху природата. При тях Няма вредни емисии и шум, както при автомобилите.
В България - при 8 планински вериги с височина над 2000 м - развитието на зимните спортове изостава дори от Чехия, където най-високият връх е 1602 м!
