Точно 365 дни.
Измина една дълга година, откакто започна най-голямата война в Европа за последните близо осем десетилетия. Някои я очакваха и се готвеха за нея. Други, включително и аз, не вярваха, че след опита от Втората световна война, отново ще има хора с готовност да причинят подобен мащаб на разрушения.
Не вярвах, защото подцених руската арогантност и нивото на самозалъгване в собствените сили, което са имали в Кремъл при планирането на така наречената "специална военна операция", с мисъл, че тя ще приключи за дни.
Тя обаче не приключи и продължава вече една година, а краят ѝ изобщо не се вижда.
За това време светът се промени. Войната не само застраши стабилността на Европа и разклати из основи системата на международните отношения, но също така повлия на хранителната и енергийната сигурност в глобален мащаб, създавайки сътресения в свят, който тъкмо бе започнал да се възстановява от COVID-19 пандемията.
Какво точно е било в главите на Путин и неговите стратези можем само да гадаем и предполагаме. Ясното е, че в Кремъл много хора са си повярвали твърде много.
Това, което искаха да направят, бе да капитализират от собствените си успехи в Близкия изток и Африка и да се възползват от очевидния упадък на силата на Запада на фона на позорното изтегляне на НАТО от Афганистан и глобалното преориентиране на САЩ към Азия и битката за надмощие с Китай за сметка на ангажиментите в разединена Европа.
Желанието на Путин бе да промени изцяло архитектурата на сигурността в Източна Европа, да изтласка НАТО и да превърне Русия във важния фактор, определящ кой да има европейско бъдеще и кой не.
Това така и не се случи.
Путин всъщност получи още повече НАТО по своите граници в лицето на Швеция и Финландия, които загърбиха традиционните си политики за военен неутралитет, за да подадат молби за членство в Алианса. Грузия и Молдова също засилиха процесите за интеграция към Запада, страхувайки се, че ще бъдат следваща цел на Москва при успех в Украйна.
В по-широк план може да се каже, че държавите по света се разделиха на три вида.
Първият са тези, които ясно застават зад каузата на Украйна, вдигайки една своеобразна нова Желязна завеса на базата на икономически санкции и политическа изолация срещу Русия.
Вторият са неутралните страни. Седмица след началото на войната резолюцията на Общото събрание на ООН осъждаща агресията на Русия и е приета с огромно мнозинство. Все пак 35 държави предпочитат да се въздържат, включително сили като Индия, Китай, Иран, Индонезия и Република Южна Африка.
Половината от въздържалите се пък са държави от Африка. Сред тях има и такива, с чиито правителства Русия работи доста добре през последните няколко години.
Така че Москва съвсем не е без приятели в случая. Много от тези, които твърдят, че са неутрални, всъщност укрепват отношенията си с Русия. За тях неутралитетът означава повече гъвкавост на фона на един нов многополюсен модел на международните отношения.
Путин от своя страна засили икономическите връзки на Русия с Китай, въпреки че Пекин се държи на разстояние от конфликта. Все пак Китай извлича ползи от него като средство за изтощаване на Запада и начин да направи Русия зависима от своята подкрепа.
Кремъл засили военните връзки и с международните изгнаници Северна Корея и Иран, като трите държави взаимно си помагат за избягване на международните санкции.
В допълнение Москва разширява своето влияние в Африка и Близкия изток, използвайки наемниците от "Вагнер" като основен инструмент от Сахел и Магреб, през Централна и Източна Африка до Близкия Изток.
Наемническата армия "Вагнер", начело със своя благодетел Евгений Пригожин, се превърна във влиятелна сила сама по себе си.
На този фон една от особено негативните последици на войната в Украйна е ерозията на авторитета на международното право.
Инвазията на Русия бе грубо погазване на не един или два международни ангажимента в действие, което бе оправдано с елементарни аргументи, лъжи и плоска пропаганда. Ефектът само бе подсилен допълнително от безуспешните опити на Европа и САЩ да възпрат Путин в месеците преди войната.
Всичко това може да представлява изключително опасен прецедент и показен пример за други лидери със съмнителни морални скрупули в свят, където се издигат все повече сили с достатъчно ресурси и самочувствие да оспорват текущия ред и да влизат в деструктивни регионални борби за влияние.
Незачитането на международната правна архитектура не бива да остава без последствия и затова е важно режимът на Путин да не постига дори частична победа.
Подобно нещо не само, че допълнително ще урони доверието в демократичните институции и изобщо в демокрацията като политически модел, но и ще бъде пример за неконтролируемо и непредвидимо поведение на всякакви демагози с иредентистки претенции.
Отвъд това стои ядрената заплаха.
Завоалираните заплахи на Путин да използва атомни оръжия, ако конфликтът ескалира, съживиха страховете от ядрен конфликт, които сякаш мислехме за нещо отдавна отминало и забравено с края на Студената война.
Замразяването на руското участие в договора "Нов СТАРТ" за намаляване на стратегическите настъпателни оръжия е пореден щрих в тази посока. Липсата на диалог и взаимен контрол върху възможно най-опасните и кошмарни оръжия, които човечеството е създавало някога, няма как да не поражда безпокойство и чувство на несигурност.
И всичко ще продължи още дълго.
Речите на Байдън и Путин по случай годишнината бяха много различни, но същевременно изразяват едно и също послание - войната продължава и няма да спре скоро.
