Голяма част от общественото внимание върху частната армия "Вагнер" е насочено към важната роля на наемническата организация по бойните полета на Украйна.
Само че на заден фон тя от години действа по други направления и работи в полза на разширяване на руското влияние в Африка, като прониква в богати на природни ресурси региони и се възползва от оттеглянето на европейски държави.
В началото на този месец външният министър Сергей Лавров посети Мали, където обяви, че Москва ще продължи да оказва военна подкрепа на местния режим в допълнение към помощта за развитие и хуманитарна дейност.
Лавров също посочи, че Русия ще разшири действията си за борба с тероризма в Гвинея, Буркина Фасо, Чад и други страни в региона на Сахел
Като резултат от скорошните преврати в Мали (2020 и 2021 г.), Гвинея (2021) и Буркина Фасо (януари и септември 2022), трите страни са със замразено членство в Африканския съюз (АС) и не получиха позволение да участват в срещата на върха на организацията, която се проведе в края на миналата година.
След посещението на Лавров външните министри на трите държави призоваха за възстановяване на пълноправното им членство в АС и заявиха, че ще "обединят усилията си", за да се справят с продължаващите проблеми със сигурността в изключително нестабилния регион, където действат широки мрежи на престъпни и организации и радикални джихадисти в лицето на "Ал Кайда" и "Ислямска държава".
В продължение на дълги години Франция бе основен гарант по сигурността в региона, но отскоро балансът на силите започна да се променя.
В началото на тази седмица Париж окончателно изтегли всичките си сили от Буркина Фасо по искане на управляващата военна хунта. Действие, което беше предшествано и от изтегляне на френския посланик в страната.
Това се случва по-малко от година, след като същото стана и в съседната страна Мали, а на терен мястото на френските войници вече е заето от тези на "Вагнер".
В трите африкански държави за няколко години се случиха поредица от държавни преврати, след които новите правителства сменят досегашния външнополитически курс и се обръщат за помощ към Русия. Москва, разбира се, се отзовава.
Например след първия преврат в Буркина Фасо от януари 2022 г. финансовият покровител на "Вагнер" Евгений Пригожин поздрави военния лидер Пол-Анди Дамиба, който пое контрола над страната. Седем месеца по-късно Дамиба също бе свален чрез преврат, а Пригожин поздрави новия водач на военната хунта като "достоен и смел син на своята родина."
"Народът на Буркина Фасо беше под игото на колонизаторите, които ограбваха хората, играеха своите гнусни игрички, обучаваха и подкрепяха банди разбойници и причиняваха много мъка на местното население", казва Пригожин, имайки предвид бившата колониална сила Франция.
Хората по улиците, които тогава приветстват преврата в западноафриканската държава, не само развяват руски знамена, но и нападат сградите на френски представителства, включително посолството в столицата Уагадугу. Няколко месеца по-късно военният контингент на Франция напусна Буркина Фасо.
На изток от там в Централноафриканската република (ЦАР) положението също не е много по-различно.
В средата на миналия декември Франция изтегли последните си сили и от там, след като близо десетилетие участваше в опитите за стабилизиране на страната, която продължава да бъде в състояние на гражданска война от 2012 г. насам.
Там към сложното и изключително остро разделение на религиозна и племено-кланова основа се прибавя и борбата за контрол върху големите залежи на злато и диаманти.
От началото на 2017 г. в картинката се намесва и Кремъл, предлагайки помощ за правителството на избрания година по-рано президент Фостен-Аршанж Туадера.
Това се случва през "Вагнер", чиито инструктори започват да обучават правителствените сили, а компании свързани с частната армия получават договори за експлоатация на мини в контролираните от правителството зони.
В тази обстановка през лятото на 2018 г. при засада и неизяснени и досега обстоятелства са убити тримата руски журналисти Александър Расторгуев, Кирил Радченко и Орхан Джемал, които по това време са в страната, за да снимат документален филм за участието руски наемнически групи в конфликта и връзките им с експлоатацията на природни ресурси.
През последните две години "Вагнер", наред с няколко други по-малки наемнически руски и сирийски компании, има важна роля в правителствена офанзива, която позволява на Туадера да изтласка от ключови райони основния бунтовнически алианс.
Това е конфликт, маркиран от изключителни жестокости, където границата между обикновени разбойнически банди и военни организации почти не съществува. Всяка една страна е отговорна за извършването на военни престъпления и "Вагнер" не прави изключение.
Наемническата армия е обвинена в извършването на поне няколко масови убийства на цивилни след завземането на селища от бунтовниците.
Доклад на службата на Върховния комисар за правата на човека към ООН пише, че войници на "Вагнер" "извършват [в ЦАР] системни и тежки нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право, включително произволно задържане, изтезания и извънсъдебни екзекуции в модел, който продължава да действа безнаказано".
Подобен доклад има и за Мали, но от експерти в работната група на ООН, която се занимава с наемнически организации..
"Ние сме особено притеснени от достоверни информации, че в продължение на няколко дни в края на март 2022 г. малийските въоръжени сили, придружени от военен персонал, за който се смята, че принадлежи към групата "Вагнер", са екзекутирали няколкостотин души, които са били задържани в село в централната част на Мали", пишат от ООН.
Такъв е моделът на работа и в Судан, който бе посетен от Сергей Лавров веднага след Мали.
Судан е съседна страна на ЦАР и там "Вагнер" оперира още от времето на сваления с преврат диктатор Омар ал Башир и продължава работата си след 2019 г. и още два военни преврата.
В страната армията на Пригожин има устойчиви връзки с местни военни лидери, които помагат за осигуряването на договори за експлоатация на мини.
Самият Пригожин смята, че изпращането на бойци в Африка е "абсолютно необходимо".
"Има президенти, на които съм дал думата си, че ще ги защитавам", пише той в канала си в Telegram през януари. "Ако сега изтегля сто, двеста или петстотин войници от там, тази страна просто ще престане да съществува."
В действията си обаче не влага излишни идеалистични скрупули. Навсякъде моделът е сравнително сходен.
Докато Западът обикновено предлага помощ за африканските държави срещу определени и често пъти доста неудобни ангажименти и задължения по въпроси като човешки права и свободи, за Москва водещите фактори са чистият опортюнизъм и прагматизъм.
А това е особено подходящ модел за политическите реалности на африканския континент, където много от потенциалните местни партньори предпочитат методи за правене на политика и бизнес на принципа "без задаване на излишни въпроси".
Кремъл просто предлага за износ един привлекателен и удобен за местните режими модел на "хибридна държава", при който границите между интересите на администрацията, бизнеса и организираната престъпност са в най-добрия случай замъглени и размити.
