Една от основните причини за настоящата съвместна военна кампания на Израел и САЩ срещу Иран е програмата за балистични ракети на Ислямската република.
Само че балистичните ракети не са единствената заплаха.
Иран все по-усилено използва мащабния си арсенал от безпилотни летателни апарати. Те са значително по-евтини и лесни за масово производство и нямат нужда от специализирани установки, откъдето да бъдат изстреляни.
Това автоматично ги прави по-удобен и по-гъвкав вариант в сравнение с балистичните ракети. Движат се по-бавно, на по-ниска височина, не притежават същата мощност, прехващат се по-лесно, но за сметка на това са евтини, действат с по-опростена технология и могат да бъдат използвани в големи количества.
Открити източници и съобщения на министерствата на отбраната на ОАЕ, Катар, Кувейт и Бахрейн показват, че в първите 48 часа на конфликта Иран е използвал над 1150 дрона срещу тях.
Министерството на отбраната на ОАЕ заяви на четвъртия ден от конфликта, че от 941 ирански дрона, 65 са успели да поразят военни цели, пристанища, летища и хотели. Именно такъв апарат пробива противоракетната отбрана в Кувейт и поразява команден център, убивайки шестима америкаснки военнослужещи.
Този тип камикадзе дронове са познати и като "крилатата ракета на бедняка" или "АК-47 в небето".
Иран от над две десетилетия работи по подобни технологии като достъпен начин да допълни своята балистична програма и да замести липсата на възможност да развива конкурентоспособни военновъздушни сили.
Без съмнение най-популярният модел е "Шахед", за когото светът научи повече заради масираното му използване от руската армия във войната в Украйна. За първи път се появява на фронта там някъде към есента на 2022 г., като тогава големите доставки от Иран позволяват на Москва да засили капацитета си за нанасяне на въздушни удари.
Впоследствие руската армия модифицира и адаптира дрона към своите необходимости и започва да го произвежда с имената "Геран-1" и "Геран-2".
Всъщност "Шахед" представлява цяло семейство различни видове дронове, дело на компанията Shahed Aviation Industries. Най-известните и най-използвани сред тях са "Шахед 131" ("Геран-1") и усъвършенстваната му версия с по-голям обхват "Шахед 136" ("Геран-2").
Подобен дрон тежи около 200 килограма (включително до 50 килограма експлозив) при дължина от 3,5 метра и широчина 2,5 метра в най-широката си част. Тези размери го правят компактен и удобен за изстрелване от какъвто и да е камион, стига да има разположена стойка с реактивна тяга.
Максималната скорост е 185 км/ч, докато обхватът по различни оценки варира в диапазона между 1500 и 2500 километра.
За разлика от някои по-усъвършенствани модели в западните армии, "Шахед 136" не може да бъде класифициран като "кръжащ боеприпас", доколкото в нито един модел досега не са откривани необходимите сензори. Тоест дронът няма способност да кръжи над определена зона, докато засече зададена по предварителни параметри цел.
Основната му идея е да бъде използван подобно на крилата ракета - от начална точка директно към крайна цел.
Трудностите с прехващане на такива оръжия произлизат именно заради възможността им да летят ниско и с променлива траектория на движение. Това затруднява повечето ПВО системи, които са проектирани да реагират на бързо подвижни цели и не толкова срещу "рояци" от десетки евтини дронове.
Цената на един "Шахед е под 40 000 долара, което е изключително ниско в сравнение със стойността на ракета за противовъздушна отбрана, която може да струва над 2 милиона долара.
Оценка на американската неправителствена организация Stimson Center показва, че за всяко евро, похарчено от Иран за дронове, ОАЕ - най-засегнатата страна в Персийския залив, е похарчила за ПВО между 20 и 28 евро.
От своя страна д-р Ясир Аталан от Центъра за стратегически и международни изследвания посочва пред "Ел Паис", че в тези случаи защитата с вискотехнологични средства, като изтребители или усъвършенствани ракети земя-въздух, е икономически неустойчива в дългосрочен план, а съотношението цена-полза е в полза на атакуващия.
"Основният урок войната в Украйна е необходимостта от многопластови, евтини ПВО решения, които могат да поемат масивни атаки с дронове, без да изчерпват резервите и бюджетите", посочва Аталан. "Електронната война, по-достъпни прехващачи и устойчива инфраструктура трябва да бъдат основни елементи на планирането на териториална отбрана."
