Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Живеем в постоянна промоция и разпродажба": Иво Сиромахов за новия си роман, властта и "далаверата"

Една история за властта и за нагоните на хората, които са се устремили към нея Снимка: Личен архив @ Иво Сиромахов
Една история за властта и за нагоните на хората, които са се устремили към нея

"Смеем се, но не е смешно..." - репликата е от песен на Ъпсурт, но прекрасно описва подхода на Иво Сиромахов, особено в последните му романи.

Чрез тънък хумор, а понякога и чрез далеч по-директни намеци, писателят осмива българското ни ежедневие такова, каквото е - без компромиси, но и без излишно заяждане, без да изпада в апокалиптични прогнози, но и без да приписва на народа ни качества, които и с лупа не можеш да намериш.

И без да спестява някои неприятни навици с гриф "Made in Bulgaria".

Сиромахов започна с този подход още в "Българско радио", "У майкини" и "Майкини и другите", а сега продължава с "Певицата взема властта".

Тук се запознаваме със Синтия - класическа представителка на поп-фолк жанра, чиято кариера обаче буксува заради напора от млади попълнения в бранша. Вместо да се вайка обаче, тя решава да смени рязко посоката и да влезе във властта, а заедно с това идва и гениалното ѝ прозрение, че за тази цел не се иска много и дори не се изисква да имаш платформа.

Синтия може и да няма блестящи идеи и опит в политиката, но пък осъзнава, че на народа му трябват хляб и зрелища, а любимата му дума е "безплатно".

Снимка: Ciela

Дали "Певицата взема властта" е мрачно пророчество за не особено далечното ни политическо бъдеще, по действителен случай ли е и променя ли се моделът "хляб/кебапчета и зрелища" и "като вземем властта, няма да ни се налага да работим" - за това разговаряме с Иво Сиромахов.

В книгата на всяка страница срещам препратки към заобикалящата ни реалност - от политиката, през телевизията до шоубизнеса и вездесъщия поп-фолк бранш - затова няма как първият ми въпрос да не е дали романът е по-скоро хумористичен, или представлява мрачно предупреждение какво ни чака занапред.

"Романът ми просто разказва една история - история за властта и за нагоните на хората, които са се устремили към нея", подчертава Сиромахов.

Той допълва, че не се изживява като ментор, който да предупреждава хората или да им дава акъл, но не пропуска да отбележи, че поради особеностите на народопсихологията ни, в България политическият процес е много груб, просташки и първобитен и надделяват скотските и първични страсти.

Писателят споделя още, че не го е страх романът му да се превърне в реалност, въпреки че в него например предизборният щаб на Синтия е съставен от маникюристка, фитнес инструктор и гадателка. "Мисля, че реалността е по-страшна от нечие въображение, а сюжетите, които разказвам в книгата, вече са се случили и продължават да се случват".

"Възможно ли е една фолкпевица да влезе в парламента? Или просто си правеше отчаян пиар, за да напомни отново за себе си?", чуди се една телевизионна водеща в романа, докато слуша амбициите на певицата за парламента, а самата Синтия подчертава, че има повече последователи в интернет от който и да било политик.

В този ред на мисли Сиромахов смята, че в България така или иначе няма политически пиар, затова и книгата му трудно ще се превърне в наръчник по такъв.

"У нас няма политически пиар. Има някакви самозвани лелки, които се изживяват като експерти по общуване с народа, а съветите, които дават, се свеждат до "облечи си чиста риза, усмихвай се и не говори за ваксини". Това не може да се нарече пиар, колкото и да сме снизходителни", казва писателят.

Снимка: Личен архив @ Иво Сиромахов

От друга страна той държи да подчертае, че неговата Синтия е "донякъде жертва на системата".

В "Певицата взема властта" Сиромахов е вложил достатъчно фина ирония още при описанието на главната героиня - тя е с огромни силиконови гърди, изкуствени устни, родена е в малък провинциален град и въпреки че е била на върха в индустрията, вече бива заменена от по-свежи лица.

Авторът прави паралел и с политическата ни система, която "постоянно се нуждае от "нови лица", зад които да скрива отвратителните си престъпления. Актьорите на политическата сцена се сменят, но собствениците на театъра си остават същите".

За него е учудващо, че все още се намират достатъчно кандидати за марионетки, макар да знаят, че съвсем скоро ще бъдат изхвърлени и на тяхно място ще бъдат сложени други "нови лица".

И въпреки че Сиромахов се стреми да стои далеч от средите на "жената Синтия", защото те не произвеждат нищо смислено, той предполага, че жените, които преобладават там, не са много по-различни от тези, които обитават "мамешките групи" във Facebook.

"Навсякъде цари една и съща смайваща тъпота и безпросветност", смята писателят и сценарист.

Може би по тази причина в една от главите на романа Синтия не без основание стига до заключението, че "безплатно" е любимата дума на българина. Сиромахов обаче смята, че любимата дума в България е по-скоро "далавера".

"Българите винаги искат да минат тънко, да вземат нещо по-евтино, отколкото е истинската му цена. Вижте какви опашки се извиват в моловете по време на разпродажби. Купуват се всякакви ненужни боклуци само защото са "на промоция", уточнява той.

Писателят припомня, че "хиляди българи са налазили пазарите в Одрин, защото там нещо било с двайсет стотинки по-евтино, отколкото тук. В тази спестовност не би имало нищо лошо, ако държахме и на качеството. Но не е така. Въпросът за качеството изобщо не стои".

За него стремежът непременно да получим нещо евтино води до евтини взаимоотношения, евтини мисли, евтина любов, евтини мечти. А в "Певицата взема властта" се припозна и една съвсем реална певица - Луна, която стигна дотам, че заяви в Instagram, че авторът е влюбен в нея, но няма да разберем неговата позиция по въпроса.

"Ако исках да ѝ отговарям, вече щях да съм го направил", подчертава Сиромахов.  

А дали все пак ще сменим модела "кебапчета и зрелища", който не е от вчера и който при Синтия също действа безотказно?

"Този модел е вечен и няма как да бъде сменен. Българите не гледат на политиката като на обществен договор. Те чакат някой да дойде и да им подхвърли нещо. Кебапче, мораториум върху цената на тока, безплатно здравеопазване. Живеем в постоянна промоция и разпродажба", убеден е Сиромахов.

 

Най-четените