Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

При този БФС и тези клубове, какво точно очаквате от националния отбор?

Всички са наясно, че този БФС на Борислав Михайлов не може да реши нито един от големите проблеми на българския футбол
Всички са наясно, че този БФС на Борислав Михайлов не може да реши нито един от големите проблеми на българския футбол

Изживяхме поредния резил на българския национален отбор със загубата от Косово в квалификациите за Евро 2020.

Тимът на обявилата независимост преди 11 години страна ни победи с 3:2 на наш терен, гостуващата агитка надвика българските фенове на "Васил Левски", а България се озова на дъното в подреждането в група А - и загуби шансове за класиране още преди да изиграе мачовете си срещу фаворита Англия.

В 90-те минути от тази ужасна нощ, националите опитаха да поиграят, докато имаха сили да тичат, но просто отстъпваха на съперника. Косово не просто ни победи, а и ни надигра напълно. Показва го и статистиката, в която ударите към вратата са 17 срещу 5, а владеенето на топката е 61 срещу 39% в полза на гостите.

Нашите въобще не можеха да ходят в последните поне 20 минути, неизменен проблем при мачовете през три дни, за който и Петър Хубчев говореше. Сега Красимир Балъков беше принуден да признае, че няма какво да направи по въпроса с физическата подготовка при само няколко дни работа с футболистите, и то след края на редовния сезон.

Могат дълго да се нищят пропуските на нашите при подреждането в защита, при разиграването на топката, могат да се сочат конкретните индивидуални грешки на Страхил Попов и Николай Михайлов, довели до първите два гола във вратата ни. Може да се изтъква безотговорната игра на Кирил Десподов в дефанзивен план.

Но отдавна в българския футбол е излишно да се анализират конкретни мачове, в които проблемите така или иначе са едни и същи. Няма смисъл човек да се спира и на настоящия треньор и футболисти, при положение, че различни изпълнители вече се изредиха достатъчно, а на терена не се забелязват кой знае какви промени.

На всеки вече е ясно, че никога няма да се класираме на никакво първенство, поне докато Борислав Михайлов е начело на БФС, а централата е потънала в криминални, политически и алкохолни зависимости.

Ако продължаваме в същия дух, не след дълго ще губим и от истинските футболни джуджета - такива като Фарьорски острови, Лихтенщайн и Андора. За да не стигнем дотам, е нужен план за футбола, който започва на ниво детско-юношески школи и е поне за 10-20 години напред.

Такъв очевидно нито може да бъде съставен, нито изпълнен от сегашното БФС. Там смятат, че футболната централа няма отношение към изграждането на футболисти и това си е работа изцяло на клубовете - натърти го и снощи след резила вицепрезидентът на БФС и отговорник за националните отбори Йордан Лечков.

Клубовете ни обаче си ги знаем какви са, и те клети заложници на мафиотско-властови интереси и йерархия като от най-тъмните времена през 90-те. Някой очаква ли сериозно от тях да се борят срещу връзкарщината в школите например?

Разбира се, че не. Ямата, в която е пропаднал българският футбол е просто симптом на много по-сериозни проблеми в държавата. Затова в мъката на националния отбор има нещо общовалидно, касаещо не само футболните дейци и все по-малкото привърженици.

И независимо дали посрещаме резила срещу Косово с гняв, отчаяние, подигравки или безразличие, през следващите години ще трябва да свикваме със съответните емоции.

Причината е, че един цял контингент от държавата живее в капсулирано безвремие, сладко за тях и пагубно за всички останали. В тяхно присъствие футболът е обречен - но и не само той.

 

Най-четените