Евро 2020 постави абсолютен рекорд по автоголове още в груповата фаза, а те продължават да се трупат и в елиминациите.
До момента са цели 9 - колкото на всички досегашни европейски първенства, взети заедно.
Но най-големият автогол до момента няма да попадне в статистиката, макар че се случи пред очите на целия континент. Негов автор се оказа треньорът, водещ основния фаворит за титлата към малко очаквана ранна катастрофа.
За неутралните зрители 28 юни беше най-прекрасният ден на турнирен футбол от много време насам с два спиращи дъха двубоя от по 120 минути един след друг.
Осемте гола между Испания и Хърватия предложиха невероятно зрелище, но шокът тепърва предстоеше.
Повечето прогнози сочеха Франция като краен победител и дори скептично настроените не очакваха фаворитът да си отиде вкъщи след първия кръг от елиминационната фаза.
Всъщност още преди началото на турнира беше известно, че най-опасният враг на Франция е самата Франция. В една луда вечер, в която видяхме най-хубавото и най-лошото от този отбор, грешките бяха повече от добрите моменти и "петлите" заслужено си тръгват победени, и то без да направят нито един убедителен мач на първенството.
Дузпите срещу Швейцария спазиха традицията големите звезди да се превръщат в големи грешници. Пропускът на Килиан Мбапе от бялата точка дойде някак закономерно като негова заключителна проява в един шампионат, в който той така и не намери себе си.
Тази дузпа най-вероятно ще го преследва години наред, но сънародниците му биха могли да погледнат и в друга посока в търсене на изкупителна жертва. Защото нещата се объркаха много преди изпълнението на Мбапе и тръгнаха още от подхода на Дидие Дешан към мача.
Решението на селекционера да промени схемата и да стартира с трима в защита е един от най-неудачните ходове в треньорската му кариера.
За последната година и половина Дешан три пъти беше пробвал системата 3-4-1-2 (срещу Албания, Сърбия и Хърватия) и в нито един случай Франция не направи убедителен мач. Контузиите на левите бекове Люка Ернандес и Люка Дин срещу Португалия обаче го убедиха да поеме непремерения риск.
Без да е изиграл и минута в турнира, Клеман Ленгле беше поставен в стартовата единайсеторка и изкара мизерно първо полувреме, видя отблизо как Харис Сеферович открива резултата, и беше изваден на почивката.
Експериментът на Дешан налагаше няколко от футболистите му да играят на непривични постове и очевидно разби всякакъв ред в отбора. Французите не знаеха как да се позиционират, как да пресират и как да комбинират, защото внезапно никой от съотборниците им не беше там, където са свикнали да го виждат.
Още преди почивката наставникът превключи на по-позната схема, а за второто полувреме вкара Кингсли Коман вместо Лангле в преследване на пълен обрат.
Не че втората част започна добре за Франция. Отбраната продължаваше да бъде неориентирана и Бенжамен Павар направи дузпата, която Рикардо Родригес пропусна.
В този момент изглеждаше, че "кръстоносците" са изтървали големия си шанс да хвърлят бомбата, докато съперникът им използва импулса, за да изиграе 15-20 магически минути.
Незабележимият до момента Карим Бензема светкавично наниза два гола след брилянтни комбинации, в които Антоан Гризман и Мбапе взеха да танцуват между швейцарската защита.
Най-сетне Франция правеше това, което всички очакваме от нея.
Но голът на мача все още предстоеше. Пол Погба, един от най-добрите в турнира, реализира от 25 метра с цялата мощ и изящество, на които е способен. Това трябваше да бъде краят на интригата - такъв гол може да принадлежи единствено на отбор победител.
Но докато третият гол на "петлите" беше дело на този Погба, който свикнахме да виждаме с екипа на Франция, при третия гол на Швейцария внезапно се появи другата версия на полузащитника, тази от Манчестър Юнайтед.
Именно Погба загуби топката в момент, когато Франция трябваше да доиграе срещата зряло и отговорно, както подобава на един голям отбор. Вместо това, възпитаниците на Дешан се огънаха и така и не успяха да преодолеят шока.
Неволите на селекционера далеч не свършиха дотам, защото той беше извадил така важния Гризман точно преди швейцарците да изравнят и сам се лиши от неговото влияние в продълженията.
Решението да бъде изваден именно най-работливият сред нападателите и да бъде вкаран на негово място Сисоко, а не например Корентен Толисо, беше сред най-слабите в една меко казано неуспешна треньорска вечер за селекционера.
Също както и неговите футболисти на терена, при 3:1 той смяташе двубоя за спечелен и не вярваше, че нещо може да се обърка.
На голямата сцена такава нагласа се заплаща скъпо.
После на Дешан му се наложи и да се кара с контузилия се Кингсли Коман, за да го убеди (със сериозно закъснение) да излезе от игра, при положение, че не е пълноценен на терена.
Заради всичко изживяно в мача, достигането до дузпи не вещаеше нищо добро за французите.
Самият факт, че се наложи да решават сблъсъка срещу Швейцария по този начин беше достатъчно голям провал. Върволицата от грешки, довела до дузпите пък беше още по-деморализиращ фактор за отбор, който осъзнава с какъв потенциал разполага.
Вероятно самите играчи усещаха, че когато изиграеш само двайсетина силни минути в елиминационен сблъсък, продължаването ти напред няма да е заслужено.
Усещаше го и Дешан. Който знае, че независимо кой е направил фаталния пропуск от бялата точка, истинският архитект на този провал беше единствено самият той.
