Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Смешният плач показва защо Лудогорец е все по-далеч от елитния футбол

Когато Десподов спря да говори клишета за съдията, той каза някои наистина важни неща, на които отборът трябва да обърне внимание, за да прогресира Снимка: Ludogorets.com
Когато Десподов спря да говори клишета за съдията, той каза някои наистина важни неща, на които отборът трябва да обърне внимание, за да прогресира

За шеста поредна година Лудогорец се прости с надеждите си да влезе в групите на Шампионската лига след отпадане в квалификационните кръгове.

Първенецът на efbet Лига допусна втора загуба от Динамо Загреб и при общ резултат 3:6 остана доста далеч от елиминиране на хърватите, макар че в доста моменти успяваше да ги надиграе.

Злощастното поражение с 1:2 в Разград беше последвано от бурно 2:4 на стадион "Максимир" в един реванш, който се превърна в кошмар с трите червени картона, оставили Лудогорец с 8 души на терена.

Отпадането беше съпроводено с рев от клуба и придворните му медии срещу френския главен рефер Беноа Бастиен, но оплакванията няма как да прикрият задълбочаващите се проблеми на "орлите" на европейската сцена.

Превърна се в традиция българският шампион да отпада някъде на този етап от квалификациите - когато груповата фаза хем вече е близо, хем не съвсем. Очевидно в Разград трябва да търсят някакви по-мащабни причини за тази тенденция, отвъд конкретните мачове с хърватите.

Но дори да вземем само реванша с Динамо, някои от хроничните проблеми си проличаха твърде добре.

В един пълен със събития мач, реферът беше строг, но всъщност съвсем справедлив и от самото начало свиреше по правилата.

А най-важните му отсъждания, които решиха мача, бяха безспорни - и двата жълти картона за откровени и наивно извършени нарушения на Доминик Янков, и дузпата на Антон Недялков срещу Шпикич.

Още там, при 0:2 и човек по-малко в 26-ата минута, мисията на Лудогорец стана почти невъзможна, въпреки двата гола на Десподов по-късно.

В последните двайсетина минути гостите получиха още два червени картона - единият беше за Рик Джонатан за удар в лицето на противник, другият за Жан Карничник за дърпане на фланелката на откъсващ се футболист като последен в защитата.

Изгонен беше и човек от развилнелия се щаб на Лудогорец, а многото емоции дадоха повод на разградчани да насочат гнева си към рефера.

Освен че е импулсивен опит да се оправдае неуспехът, това фокусиране върху френския съдия показва защо на Лудогорец му е все по-трудно на запад от Калотина.

Важно е в Разград да разберат, че на "Максимир" Лудогорец загуби, защото в настоящия етап от развитието си този отбор просто нe e на нужното ниво за Шампионската лига.

В тима има качество, то обаче засега не е достатъчно - нито в индивидуален, нито в отборен план. "Орлите" играха толкова, колкото можаха, и в отпадането от сериозен съперник като Динамо няма нищо срамно. 

Истинският срам обаче дойде от слабата дисциплина, от необмисленото поведение на играчите, тръшкането им след съдийските отсъждания, невъзпитаните реакции от скамейката и жеста с "белезниците" от страна на Анте Шимунджа, който целеше да внуши, че Беноа Бастиен е попречил на Лудогорец да играе.

След двубоя пък Кирил Десподов изсипа куп клиширани фрази как съдията бил 12-тият играч на противника и как реферите се подигравали с Лудогорец. Приказки, които звучат не просто заблудено, но и нагло на фона на реалността, в която отборът от Разград пребивава на местна почва.

Истината я знаем от години.

Българските съдии правят мечешка услуга на Лудогорец със сервилното си отношение и резултатът е, че когато отидат в евротурнирите, серийните шампиони са отвикнали да им се свири по правилата.

Отвикнали са да бъдат санкционирани с картони за откровени нарушения и груби прояви. Отвикнали са и съперникът да получава по няколко дузпи, дори когато те са съвсем съществуващи.

Но Десподов каза и едни по-важни неща. Че в Лудогорец са непоследователни в пресата си и не пресират като истински колектив. Че се обвиняват един друг за грешките си, вместо да си помагат и да са като един юмрук на терена. За да прогресира отборът, най-добре да се съсредоточи върху тези аспекти, отколкото върху оправданията.

Иначе в Разград може да се успокояват с илюзиите, че съдията ги е спрял по пътя към голямата им мечта, но ако продължат да вярват в това, и догодина ги очаква същата съдба в Европа.

Защото хегемонът вече започна да вреди сам на себе си с хватката, в която е уловил целия български футбол.

   

Най-четените