В последните години ръководството на ЦСКА правеше една и съща грешка, която неминуемо водеше до абдикация от битката за титлата. "Червените" неизменно продаваха звездите си по време на зимната пауза и макар обосновано от финансова гледна точка, това винаги се отразяваше негативно на резултатите.
"Армейците" спазваха строго един от великите постулати на Алберт Айнщайн, според който е лудост да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат. В течение на годините "червените" продадоха Антон Недялков, Фернандо Каранга, Мауридес, Кирил Десподов, Али Соу, а с това мощта на тима през пролетта намаляваше. Това обаче беше едно от основните приходни пера за ръководството и явно нямаше как да се мине без него.
Изключение направи единствено миналата кампания, когато Жорди Кайседо остана и за пролетния полусезон, но това не повлия особено за края на шампионата.
За първа година обаче "червените" не просто не се разделят с най-конвертируемите си играчи, но и добавят качество в състава, привличайки за 600 000 евро норвежеца Тобиас Хайнц, за когото не малко футболни хора изказаха суперлативи.
"Червените" пипат с копринени ръкавици на пазара през тази зима, а Саша Илич не спира да повтаря, че нов футболист ще бъде привлечен само при преценка, че ще бъде подходящо попълнение за отбора. С
амият сърбин засега е топ трансферът на ръководството, след като освен че успя да направи тима първи през есента, е може би първият треньор, който се опитва да измъкне максимума от потенциала на наличните си футболисти - без излишни приказки и оплаквания за селекция.
По думите на по-разбиращите от футбол един наставник е находка, когато успява да развие качествата на играчите си. И поне до този момент това се случва, като особено ярки са примерите с Християн Петров и Тибо Вион. Но да не прекаляваме с аплодисментите към Илич.
Въпреки това сърбинът поне до момента се справя добре със задачата си. Човек на действието. Няма да го чуете да мрънка за селекция, за злите сили и тем подобни. За легендата на Партизан картината е ясна. Той също е в час, че с приказки най-много да я докара до там, където приключиха предшествениците му. И да запали колата за Белград, където със сигурност един ден ще получи шанс да води клуба на сърцето си на "ЮНА".
Сега пред него предстои по-важната стъпка. Задачата за Илич и ЦСКА през пролетта остава почти непосилна, независимо от позитивните сигнали през есента.
Свалянето на Лудогорец от трона може да се случи само, ако "червените" са много по-добри от шампионите. Подобна разлика в момента няма. А тежките удари тепърва предстоят. Войната ще се води на всички фронтове и на "Армията" са пределно наясно с това.
Колкото и абсурдно да звучи, Лудогорец трябва да се пази най-вече от себе си, за да не загуби титлата. Затова и процесите в Разград тази зима ще са особено важни.
Този път ЦСКА смени модела, за да стигне до различен резултат. Това е едно добро начало, особено ако питате Алберт Айнщайн.
