Можете ли да си представите националния отбор без Йоахим Льов?
-Мисля, че да. Имаме отличен и много качествен отбор. Ще продължим да правим това, което сме правили преди. Вижте как се получи при испанците.
Тимът им се разви, въпреки че след успеха на европейското първенство бе назначен нов треньор...
-Те просто продължават да работят толкова усърдно, както са го правили при стария си треньор. Именно това трябва да направим и ние, да усвоим този подход към нещата.
През ноември обвинихте треньора си в Байерн Луис ван Гаал в отсъствие на игрова философия. Някои считаха, че сте го направили по съвет на агента си, за да се превърнете в лидер...
-За да ме разберете трябва просто да познавате кариерата ми. Винаги съм бил фанатик по отношение на футбола. Онова, което винаги ме е интересувало е тактическата постройка на отбора. В резултат на това стигнах до поста вицекапитан на Байерн. С времето опитът ми расте, отговорностите също се увеличават. Аз съм част от всички събития, който стават в клуба, точно както и Бастиян Швайнщайгер. И ако попитате бившите ми треньори те ще ви кажат, че аз винаги съм изказвал мнение. По всички въпроси.
Льов характеризира футбола си като концептуален, а не като индивидуален. Да не би да е, защото вече не е модерен подхода, при който треньора попада в зависимост от настроенията на звездите си?
-В немския футбол винаги е необходимо на полето да има ясно определен лидер. Но когато погледнете към най-добрите национални отбор в света ще установите, че там подобни играчи вече не съществуват. Отборите вече са едно цяло. Безусловно, в някои има футболисти, които се отличават със световна класа, но те действат в съответствие с установения ред и тактиката на отбора. Ето, например Испания и Холандия. Дори на клубно ниво е така. Вижте Барселона и Интер. Всеки от тези състави има не по една, а по няколко звезди, но никой не се поставя над тима като такъв.
Само като че ли Аржентина на Диего Марадона не се вписа в тази тенденция...
-В националния тим на Аржентина съществуваше много строго разделение на петима нападатели и петима защитници. След като преодолеехме бариерата на бранителите можехме да се разгърнем необезпокоявани. Пред нас имаше много свободно място. Всичко беше открито и ние се възползвахме.
За 12-и път отбора на Германия попадна в топ 4 на световното първенство. Но за първи път от много години тимът не предизвика раздразнение от онези, които го гледаха. Как успяхте да накарате всички да се влюбят във вас?
-Всичко това е заради новото поколение футболисти в националния отбори и техният футболен стил. Сега в състава ни има много силни технически играчи, които са способни да дриблират на скорост във всяка част на терена. Това е резултат от подобрената подготовка в немските клубове. Освен това за националния тим в момента играят представители на различни футболни щколи, което също оказва влияние - Турция чрез Месун Йозил, Бразилия чрез Какау, Тунис чрез Сами Кедира и така нататък. В резултат ние получаваме допълнителен, много важен опит.
Бяхте ли си поставили за цел да покажете красив футбол?
-Не, мисля, че просто сега отборът ни действа точно така - показва красив футбол. Не участваме в представление, не се стараем специално, за да се харесаме. Младите играчи просто са готови на всичко. Станахме по-разнообразни и показахме, че в Германия всички играят един за друг.
В каква степен отборът отразяват настроенията в страната?
-Най-после държавата ни се възприема такава, каквато си е. През 2006 г. на световното първенство светът видя, че ние сме фантастичен и много забавен домакин. В ЮАР показахме любов към играта, но също така отлична дисциплина и уважение. Убеден съм, че точноо такава сега е и цяла Германия. А фактът, че съществуват толкова много футболисти, чийто родители са емигранти от други страни, отразява действителността в страната ни.
Как възприемахте условията в Африка? Бяха ли стадионите достатъчно модерни, а хотелите - достойни?
-Ние знаехме, че сме в Африка, но дали се чувствахме като в такъв район е съвсем друг въпрос. Естествено, забелязвахме трудностите и проблемите, с които се сблъскват хората в региона, когато минавахме през различни райони, за да се придвижим до летището. Но стадионите бяха прекрасни, организацията също. Накрая дори свикнахме със звука на вувузелите.
След като не успяхте да се класирате за финала взехте решение да не се пътува до Берлин, където се очакваше да ви посрещнат феновете. Нещо, което отбора от 2006 г. направи въпреки че и там не игра финал. Традицията бе спазена и през 2008 г. след среброто на европейското първенство. Защо я нарушихте?
-Решението бе взето още преди полуфинала. Обсъдихме го в отбора, всички бяха на това мнение. Никой не искаше да излиза пред феновете, не заради тях, а защото нямаме намерение повече да празнуваме изпуснати трофеи.
