Топ 10: Когато България губеше с гол накрая

Наско Сираков в момент от мача срещу Шотландия през 1987 г. Ето още девет случая, когато националният отбор е рухвал след фатални голове в края

Пади Мръсника ни вкарва от засада

Ирландия – България 1:0

28 май 1924 г., стадион „Коломб”, Париж

За олимпийските игри във Франция националите ни пътуват с влак до Лом, оттам с парахода до Виена, а после с австрийската и швейцарската железница към Париж. Имаме и спонсор, това е тютюневата фабрика „Енидже”, отпуснала пет кила цигари за момчетата. Да имат, да си пушат по пътя. В дисагите и куфарите всеки е сложил голяма пита кашкавал, предвидливо закупени от касиера на отбора Христо Енчев. В Париж по жребий се падаме срещу състава на Ирландската свободна държава. Над 10 000 зрители пристигат на стадион „Коломб” да гледат мача. Резултатът клони към 0:0, а „голове не могат да се отбележат поради лошата пасировка на форуърдите (нападателите – б.р.)”, съобщава току-що създаденият от бащата на спортната ни журналистика Иван Селвелиев вестник „Спортъ”. В отбрана нашите играят хитро с изкуствени засади, в които ирландците попадат общо 23 пъти.

Мачът върви към края си, и ако завърши наравно, ще има преиграване. Точно тогава обаче Пади Дънкан – Мръсника ни вкарва гол, с който губим първата си голяма футболна битка. Играчите ни протестират, че ирландецът е бил в засада. „Център-форуърдът им Дънкан от положение оф-сайд бие шут и отбелязва единствения през цялата игра гол, с което неправилно спечелиха състезанието”, разочаровано долага още вестник „Спортъ” от Париж. Загубата води до отпадане на България от олимпийските игри.

Невиждана драма на стадион „Юнак”

България – Югославия 3:3

24 юни 1935 г., стадион „Юнак”, София

Последен двубой за Балканската купа, игран пред 25 000 зрители. Гостите, които тогава са от големите футболни сили, повеждат бързо с два гола на Благое Мариянович и Джордже Вуядинович. След това обаче се развихря Любомир Ангелов – Старото, бомбардировачът на столичния АС-23. До почивката Старото изравнява резултата, а след това извежда България напред с трети гол. Народът по трибуните хвърля шапки и брои минутите до края, предвкусвайки победата.

Точно тогава обаче една грешка на варненския защитник Оник Харипян довежда до изравнителния гол на Вуядинович за 3:3. След мача организаторите дълго време не могат да определят кой трябва да бъде носител на Балканската купа, тъй като в онези години няма продължения и дузпи. България и Югославия имат по 5 точки, затова трябва да се гледа головата разлика. На нашите тя е 12:5, докато югославската е 11:4. И двата тима са плюс 7 гола. Онези искат трофея с аргумента, че головата разлика трябва да се смята с делене между вкарани и получени голове, а не чрез изваждане. По този показател техният коефициент е 2.75 срещу 2.40 за България. Стига се до скандал, след който трофеят първоначално е присъден на Югославия. Година по-късно, след жалба от наша страна, организаторите решават, че Балканската купа се полага на България и трофеят е докаран в София.

Трагедия на игрите в Хелзинки-52

СССР – България 2:1

15 юли 1952 г., стадион „Урхеилукескус”, Котка

Олимпийските игри в Хелзинки-52 са първите, в които България участва след края на Втората световна война. По волята на жребия нашите ще трябва да играят в първия си двубой срещу „големия брат” от СССР. Пред 11 000 зрители на стадиона във финландския град Котка редовното време завършва без гол. Реферът Ищван Жолт от Унгария отсъжда две продължения. В 95-ата минута България повежда. Вкарва Иван Колев, който става и първият ни голмайстор на олимпийски игри.

Точно когато всички очакват победа, Всеволод Бобров и Василий Трофимов обръщат резултата. Съветският съюз продължава напред, а нашите напускат олимпиадата с наведени глави. Най-зле след загубата се чувства вратарят ни Апостол Соколов – Поцо, баща на легендата на „Левски” Георги Соколов. По думите му „ в съблекалнята цареше най-страшното мълчание, което съм чувал някога". Ден по-късно вестник „Хелзинки Саномат” пише: "Видяхме най-добрия вратар на света", от когото тогава се учи и великият Лев Яшин.

Отново кошмар срещу Съветския съюз

СССР – България 2:1

5 декември 1956 г., стадион „Крикет граунд”, Мелбърн

През 50-те години олимпийските игри са вторият по престиж футболен турнир след световните първенства, тъй като европейските все още не са създадени. На олимпиадата в Мелбърн почваме с разгромна победа 6:1 срещу Великобритания. За полуфиналите обаче България се пада с СССР. Който победи и отиде на финала, със сигурност ще спечели трофея, тъй като другият финалист Югославия се е явил с резервния си отбор. Трагедията от стадиона в Котка се повтаря по изумителен начин четири години по-късно и в Мелбърн.

В редовното време напълно надиграваме Съветския съюз, а английският рефер Робърт Ман анулира гол на Димитър Миланов – Пижо. Първите 90 минути завършват без попадение, ще се играят продължения. Отново в 95-ата минута Иван Колев поразява вратата на Лев Яшин. България повежда, не се вижда как може да загубим. Но в средата на второто продължение българският защитник Никола Ковачев – Тулата дърпа дявола за опашката. Отива при Манол Манолов – Симолията и му казва: „Симо, виждам златните медали как светят на таблото!” Изрекъл-неизрекъл още репликата, и Едуард Стрелцов изравнява. А малко след това Борис Татушин вкарва втори гол в мрежата на Вратаря на републиката Георги Найденов. Край на мечтите за олимпийска титла.

Проклетата монета на Паро Никодимов

България – Северна Ирландия 3:3

18 април 1963 г., стадион „Дел”, Саутхемптън

На европейското първенство за юноши през 1963 г. в Англия българският състав отново си пати по твърде нелеп начин. В групата правим голям фурор, след като бием Франция с 2:0, завършваме 1:1 с Унгария, а накрая прегазваме Италия с 2:1. В полуфинала нашите момчета се падат срещу Северна Ирландия, а всички прогнози вещаят успех за българския състав. Редовното време на мача в Саутхемптън завършва 2:2, голове за нашите вкарват Янко Кирилов и Васил Митков – Шопа. В продълженията отново Шопа извежда тима ни напред в резултата. Вървят последните минути, когато ирландците изравняват.

По регламент трябва да бъде изтеглен жребий за определяне на финалиста. Процедурата се извършва от съдията, в присъствието на капитаните, представител на УЕФА и двете делегации. В един от двата си свити юмрука реферът държи монета, а българският капитан Аспарух Никодимов трябва да избере пръв в коя от двете ръце е паричката. Паро посочва едната му ръка, която се оказва празна…

Испанската измама с Кини

Испания – България 3:3

31 май 1972 г., стадион „Ел Плантийо”, Бургос

В квалификациите за олимпийските игри в Мюнхен-72 сме в една група с Полша и Испания. В последния двубой срещу испанците ни трябва само победа. Броят ни за фаворити, тъй като сме разбили „Ла Фурия” в първия двубой в София с 8:3, но не и без помощта на арбитрите. На реванша в испанския град Бургос всичко ни се връща с лихвите. При разбора треньорът ни Георги Берков прави голям гаф. Разпорежда на Добромир Жечев да пази футболиста им с №9, който според него трябва да е вкаралият два гола в София Кини. Само че онези не са вчерашни. Пускат Кини да играе с №8 за заблуда на противника. А „девятката“ е дадена на Карлос Сантиляна, който по-късно ще влезе Топ 10 на най-великите играчи на „Реал“ за всички времена.

За първите 17 минути двата отбора си вкарват 4 гола и резултатът върви 2:2. Останал без опека, Кини се разписва два пъти. Христо Бонев и Георги Цветков – Цупето изравняват, а след почивката Начко Михайлов вкарва трети гол. Всичко върви добре, когато последните минути отново Кини е точен и на олимпиадата вместо нас отиват поляците.

Драмата в Сплит

Югославия – България 3:2

21 декември 1983 г., стадион „Полюд”, Сплит

Последен мач от квалификациите за участие на Евро-84. На домакините им трябва победа независимо от резултата, за да се класират. Положението на България е по-сложно: при 1:0 сме на финалите, при 2:1 ще се тегли жребий между нас и Уелс, но ако бием с 3:2, ще бъдем първи. Божидар Искренов – Гибона открива за България, Сафет Сушич обръща резултата с по един гол преди и след почивката. Българският капитан Георги Димитров – Джеки обаче изравнява – 2:2. Съперниците се хвърлят в бесни атаки, тъй като равенството не ги устройва. В последната минута Ради Здравков излиза сам срещу вратаря Симович. Вдясно от него пък нахлуват Джеки и Наско Сираков.

Да бие или да подаде? Заради риска да бъде отсъдена засада, Ради решава да стреля. Има избор или да се цели в далечния ъгъл, или да прехвърли вратаря. За нещастие след удара му Симович в последния момент чуква топката с върха на обувката си. Няма гол! В ответната атака става голямата беля. Вуйович се измъква по левия фланг и хвърля топката в нашето поле. Там са Боби Михайлов и още няколко защитници. Изведнъж отнякъде изниква черногорецът Любомир Раданович и поразява целта с глава – 3:2 за Югославия.

Този невероятен Боби Михайлов!

България – Швейцария 2:3

1 май 1991 г., стадион „Васил Левски”, София

Боби Михайлов има невероятния малшанс да допусне три гола в последните минути на мачове, от които зависи класирането ни на големи финали. След загубите от Югославия (2:3, 1983) и Шотландия (0:1, 1987), Боби пази и при голямата злополука срещу Швейцария в квалификациите за Евро-92. На полувремето нито един от 40-те хиляди зрители на стадиона в София не вярва, че мачът може да свърши по друг начин, освен с български успех. Макар и без Христо Стоичков, нашите водят 2:0 след два точни изстрела на Емил Костадинов и Наско Сираков. Победата изглежда в кърпа вързана, класирането на европейското също.

Само че след антракта швейцарците на немския треньор Ули Щилике се разиграват. Адриан Кнуп изравнява резултата. Няма проблем, и точката може да ни свърши работа. Само че нашите решават да бият на всяка цена. Хвърлят се безогледно в атака, но и онези не дремят. В последната минута правят бърза контраатака, при която Кубилай Тюркилмаз е точен – 3:2 за Швейцария. Сбогом, Евро-92…

Изпускаме точката на Евро 2004

България – Италия 1:2

22 юни 2004 г., стадион „Алфонсо Енрикеш”, Гимарайш

Последният ни засега мач на големи футболни финали също се развива по злощастен начин, отново с гол в последната минута. На Евро 2004 България играе заключителния си двубой в групата срещу Италия. След двете загуби от Швеция (0:5) и Дания (0:2) нямаме шансове за следващия кръг и ще стягаме куфарите. За „адзурите” всичко зависи от това как ще завърши двубоят между Дания и Швеция.

Изненадващо повеждаме в резултата с гол на Мартин Петров от дузпа, само минута преди почивката. В началото на втората част Симоне Перота изравнява. Вече текат последните минути, когато се разбира, че резултатът от двубоя между датчаните и шведите е 2:2, очевидно договорен, при който италианците отпадат. Само че никой от нашата скамейка не се сеща да предаде тази новина на играещия за италианския Лече Валери Божинов, който да я каже на противника и всичко да приключи. Вместо това, в доиграването Антонио Касано ни вкарва втори гол и си тръгваме от финалите в Португалия без дори една спечелена точка.

В онази дъждовна вечер преди 30 години стадион „Васил Левски" беше претъпкан до пръсване.

Над 60 000 мокри до кости от проливния дъжд запалянковци ревяха „Българи юнаци!". Оставаха още няколко минути, и националният ни отбор по футбол за пръв път щеше да се класира за финалите на европейско първенство.

Резултатът между България и Шотландия все още беше 0:0, а точката устройваше идеално състава на тогавашния ни селекционер Христо Младенов, който с това нулево равенство щеше да завърши на първо място в групата.

През цялото време играта се водеше мързеливо, предимно в центъра, головите положения идваха от дъжд на вятър. Игрището беше цялото в локви от пороя, който се изсипваше над София. Шотландците нямаха никакви шансове да отидат на Евро-88, и бяха дошли на нещо като принудителна екскурзия в София, колкото да отбият номера. Мениджърът им Анди Роксбърг се прозяваше на скамейката в очакване на последния съдийски сигнал и обратния полет към Глазгоу...

Но в онази проклета 87 минута шотландците организираха атака отдясно.

На тъча Христо Стоичков така халоса един от техните, че го прати чак в рекламните пана. Само че топката отиде в краката на Гордън Дюри от Челси, а реферът даде авантаж. Отпред някакъв русоляв келеш в тъмносин шотландски екип ръкомахаше за топката. Дюри му я подаде, а този тип някак си смогна да се измъкне от българската защита. Стреля към вратата, където Боби Михайлов плонжира, но топката само профуча край него и се оплете в мрежата...

Преданата българска публика на трибуните гледаше като ударена с мокър парцал и никой не можеше да да повярва, че сме проиграли мястото си на Евро-88 по такъв балъшки начин.

Чак по-късно щяхме да научим, че за голмайстора Гари Макай това е бил дебютен мач в националния тим на Шотландия, и то като резерва.

Пуснали го момчето, колкото да поиграе малко.

Вместо нас на финалите замина отборът на Ирландия, а ние трябваше да се примирим, че ще гледаме шампионата само по телевизията.

Днешното поколение футболни запалянковци поне може да бъде щастливо, че националният отбор не го е подлагал на такива болезнени инквизиции, както беше в онази вечер на 11 ноември 1987 г. И не само тогава.

Вижте в галерията още девет подобни катастрофи с голове в края, които са сполетявали клетия ни състав.