Сивият сектор на българската икономика се равнява на около 33,1% от официалния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, като това е най-високото ниво в Европейския съюз. Данните са част от проучване, проведено от Департамента за икономически и научни политики и политики за качество на живот по искане на комисия от Европейския парламент.
Докладът, цитиран от Cursdeguvernare.ro, е подписан от професор Фридрих Шнайдер, който е смятан за един от най-значимите изследователи на сивата икономика като явление.
Малко след България се нарежда Хърватия, чийто сив сектор се оценява на 29,7% от БВП на страната, докато на трето място се нарежда Румъния със значително по-нисък резултат по този параметър - 19% от БВП на държавата се пада на сивата икономика.
Според публикувания анализ, макар от началото на световната икономическа криза от 2008-2009 г. делът на неформалната икономика в европейските страни постоянно да намалява, глобалната пандемия и войната в Украйна са довели до обратната тенденция за последните три години.
Така делът на сивата икономика започва значително да се увеличава, става ясно от доклада.
Данните там показват, че равнищата на сивата икономика у нас са намалели спрямо 2003 г., когато те са достигали 35,9% от БВП, но са се увеличили в сравнение с най-ниската точка на разпространение на сивия сектор от 2017 г. - 29,6%.
Докладът отчита, че от 2018 г. насам нивата на сивия сектор започват отново да се покачват, като през 2021 г. достигат 32,4% през 2021 г. а през 2022 г. - 33,1%.
"Смята се, че основните двигатели на този ръст са макроикономическите показатели като равнището на безработица и БВП на глава от населението. Огромните публични разходи за инфраструктура, субсидиите за бизнесите и специалните трансфери за физическите лица, които доведоха до значително увеличение на БВП, в съчетание с намаляване на безработицата, се очаква да спомогнат за намаляване на размера на сивата икономика в повечето европейски държави и ОИСР през следващите години", се казва в анализа към проучването.
Докладът също така посочва, че ако водеща причина за сивата икономика в страни като Германия, Австрия и Дания може да се търси в пряката и непряка данъчна тежест, то в държави като Румъния, Италия и Гърция определящите фактори са високото ниво на независим труд, безработицата и отношението към данъците, както и към косвените данъци.
Анализът стига до извод, че е от първостепенно значение е да се разбере, че създаването на допълнителна стойност за официалната икономика може да се постигне преди всичко чрез официализиране на сивата икономика.
"Борбата със сивата икономика е по-ефективна, когато незаконните дейности се преместват от неофициалния в официалния сектор на икономиката, а не когато се премахват", посочват авторите на изследването.
Липсата на доверие в държавните служители, лошото качество на законодателството за бизнеса, данъчната политика, както и държавната подкрепа за предприемачите, наред с относително високите социални вноски, корупцията, политическата нестабилност, относително високото данъчно облагане и несигурността по отношение на регулаторните политики - всичко това допринася за растежа на сивата икономика.
