Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Историческо дело срещу Apple и Google заради детски труд в мините за кобалт

Родители на деца, пострадали от принудителния труд в мините, завеждат дело срещу 5 технологични гиганти Снимка: Getty Images
Родители на деца, пострадали от принудителния труд в мините, завеждат дело срещу 5 технологични гиганти

Семействата на деца от Конго, загинали или осакатени при работата си в мините за кобалт започват историческо съдебно дело срещу най-големите технологични компании в света, съобщава "Гардиън".

Кобалтът е основната суровина за батериите на смартфони, лаптопи и електрически автомобили, което прави металът изключително ценен за технологичните компании.

14-те семейства от Демократична република Конго са представлявани от правозащитната кантора "Адвокати за международни права". В иска си, подаден в съда във Вашингтон те са посочили поименно като ответници по делото компаниите Apple, Google, Dell, Microsoft и Tesla.

Според тях тези технологични гиганти са помогнали и съдействали за смъртта и тежките наранявания на деца, за които те твърдят, че са работили в кобалтови мини в техните вериги за доставки.

Ищците тъесят обезщетения за принудителен труд и допълнително обезщетение за неоснователно обогатяване, небрежно наблюдение и умишлено причиняване на емоционални страдания.

Според съдебните документи една от ищците казва, че племенникът й е бил принуден да търси работа в кобалтовите мини, още като дете, след като семейството му не е можело да продължи да плаща месечната си такса за 6 долара в училище. В съдебното дело се твърди, че през април миналата година той е работил в мина, управлявана от минната компания Kamoto, която е собственост и се контролира от Glencore. Той работел под земята в тунел, копаейки кобалтови скали, когато тунелът се срутва и той бива погребан жив. Семейството му казва, че никога не са си върнали тялото му.

Друго дете, работещо в мините, свидетелства, че е започнало работа в тях още от 9-годишна възраст. Всеки ден то е трябвало да пренася торби с кобалтови скали за 0,75 долара на ден, докато един ден просто не пропада в тунек. След като е бил извлечено от тунела от други деца работници, детето е оставено на земята без никаква помощ. Сега момчето е парализирано от гърдите надолу и никога повече няма да ходи.

Други семейства разказват как децата им са починали при срутване на тунели, имат счупени и осакатени крайници покрай пълзенето под земята и пренасянето на тежки товари. Семействата казват, че на никой не е изплатено обезщетение за смъртта и нараняванията.

В съдебното дело се твърди, че Apple, Google, Dell, Microsoft и Tesla са подпомагали и съдействали на минните компании, които печелят от труда на деца, принудени да работят в опасни условия - условия, които в крайна сметка са довели до смъртни случаи и сериозни наранявания.

Семействата твърдят, че техните деца са работили нелегално в мини, собственост на британската минна компания Glencore. В съдебните документи се твърди, че кобалт от мините, собственост на Glencore, се продава на Umicore, търговец на метали със седалище в Брюксел, който след това продава на Apple, Google, Tesla, Microsoft и Dell обработен кобалт, готов за производството на батерии.

Това дело е първото по рода си срещу технологични компании.

Кобалтът е от съществено значение за производството на литиево-йонните батерии, използвани в милиони продукти, продавани от Apple, Google, Dell, Microsoft и Tesla всяка година.

Заради този факт търсенето на кобалт е огромно, а нуждата от по-ниска цена на технологичните продукти е увеилила търсенето на кобалт тройно за последните пет години и се очаква отново да се удвои до края на 2020 г.

Повече от 60% от кобалта произхожда от Демократична република Конго, която е една от най-бедните и нестабилни държави в света. Редица доклади свидетелстват, че добивът на кобалт от Демократична република Конго е свързан с нарушения на правата на човека, корупция, унищожаването на околната среда и детски труд.

 

Най-четените