Което и риалити да пуснете по телевизора, едва ли в него ще има повече скандали, нападки, захапвания и грозни удари под кръста от втръсналото вече на всички шоу, наречено българска политика.
И действително, стига човек да има доброто желание, паралелите между политическата сцена у нас и типични риалити формати се получават повече от лесно. Единствената разлика е, че при телевизионните шоута необходимият сеир става, само след като затвориш някакви различни хора на дадено пространство и от време на време "разтърсваш" малко положението с някоя и друга задача или интрига.
При политиката това далеч не е нужно. Там скандалите са константно явление и се пораждат един след друг, за да се държи зрителят в постоянно напрежение. Това, което е по-трудно там, е да следиш кой срещу кого играе.
Настоящият скандал с апартаментите на властта, ако не друго, даде много оставки и още повече поводи човек да подозира всякакви надводни и подводни дрязги между политиците у нас, месец и половина преди изборите за Европейски парламент.
Да започнем от ГЕРБ. За тях е ясно, че имат един голям архивраг в лицето на БСП. Това, което обаче става ясно от апартаментните скандали, е, че има напрежение и вътре в самата партия.
От едната страна е партийният лидер и премиер Бойко Борисов, който се явява всемогъщ съдник в партийните дела, който казва и разпорежда какво да се случва и кой да си хвърли оставката, за да може партията уж да остане незасегната от връхлитащите я скандали. Тези му действия и сериозните критики спрямо втория по власт в редиците на ГЕРБ - Цветан Цветанов - обаче говорят за това, че Борисов може и да иска да изчисти редиците на партията от силното влияние на Цветанов и неговите хора.
Това обаче са спекулации. Зад тях освен критиките на самия премиер (който дори на рождения ден на Цветанов му се скарал заради изказване в "Панорама", а днес се обяви срещу връщането му като нещатен сътрудник в парламента), стоят и думита на хора като вицепремиера Томислав Дончев, кметът на София Йорданка Фандъкова, както и на лидера на НФСБ Валери Симеонов.
Още в самия разгар на скандала с апартаментите Томислав Дончев беше човекът, който призова Цветан Цветанов да поеме отговорност по темата и да отговори на всички въпроси, зададени към него (без да споменава думата оставка). Междувременно в едно от последните си интервюта Фандъкова намекна, че на мястото на Цветанов в такъв скандал би се оттеглила доста по-сериозно от политиката.
Засега самият Цветанов не демонстрира особена вражда с някого вътре в ГЕРБ (поне не и около този скандал). Нападките си той пази най-вече срещу опозицията и от време на време срещу президента Румен Радев.
Минаваме към БСП. Въпреки всичките си постоянно течащи крамоли и борби за власт вътре в партията, там засега традиционно като за преди избори демонстрират обединен фронт.
Както всеки път, така и сега той е насочен срещу ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. Тук нещата са ясни, все пак става въпрос за основната опозиционна партия - ако има къде да се удари по управляващите, удря се. Вече с каква успешност... това е друг въпрос.
БСП се почувстваха и длъжни да отговорят на удара на АБВ, които заедно с още няколко други дребнички партии се обединиха в "Коалиция за България" - едно от старите превъплъщения на БСП.
ДПС публично гледа да не враждува, а да търси взаимноизгодни приятелства.
От време на време се правят на опозиция и атакуват управляващите, а поради етническия си профил се обявяват и срещу по-тежките действия и изказвания на националистическите формации. Но нищо сериозно.
И като споменахме националисти, тук вече нещата са сериозни и сериозно объркани. Най-малкото, защото в редиците на по-малкия партньор от управляващата коалиция от години вече има сериозен разрив, в който размяната на удари се провежда по системата "Всеки срещу всички".
Тук трите партии си подхвърлят обвинения и нападки за целостта на коалицията "Обединени патриоти", за обслужването на частни интереси и за отношението си към Русия. В крайна сметка по всичко личи, че на европейските избори всяка една от тях ще се яви отделно, за да провери собствената си цена в очите на избирателите. После ще се говори отново дали коалиция ще има по-натам, или нещата ще приключат скоропостижно.
И докато Красимир Каракачанов и Волен Сидеров се задоволяват с вътрешнокоалиционните крамоли и свои си лични предизборни кампании, то за лидера на НФСБ Валери Симеонов нещата стоят по различен начин.
Неговата конфликтност е добре позната както на медиите, така и на собствениците на заведения в Слънчев бряг и дори на майките на деца с увреждания. В чисто политически план обаче той не пропуска да критикува другите двама коалиционни партньори - "Атака" и ВМРО за това, че действат самосиндикално и пренебрегват неговата партия.
Кара се и с БСП заради атаките, отправяни към правителството. Същевременно покрай скандала с апартаментите острият му език е насочен и срещу премиера Борисов заради склонността му да подава чужди оставки (включително преди време и собствената на Симеонов). Да не забравим и министъра на туризма Николина Ангелкова, която заради него вече пореден път трябва да влиза в обяснителен режим за имотното си състояние малко преди началото на туристическия сезон.
Като цяло е трудно да се открие политически субект, срещу когото в един или друг момент лидерът на НФСБ да не е излял жлъчта си.
"Воля" и в частност партийният лидер Веселин Марешки са далеч по-скромни що се отнася до това кого ще посочат като враг - ВМРО и Красимир Каракачанов. За сметка на това Марешки удря по избрания противник всеки път, в който му се отдаде възможност.
Колкото до непредставените в парламента формации, нещата са също интересни.
"Демократична България" - обединението на ДСБ, "Да, България!" и "Зелените" (които скоро няма да се казват така) се фокусира най-вече в атаките срещу управляващата партия ГЕРБ като символ на корумпираното статукво. Разбира се, БСП и ДПС също са сочени като част от прогнилата политическа система, а трите заедно формират голямата политическа мафия - архиврагът, срещу когото ДемБГ се бори.
Това, разбира се, не означава, че всички удари са насочени само натам. След коалирането си с ГЕРБ например СДС се превърнаха също в мишена за атаките на демократичното обединение. Ако преговорите с ДБГ се провалят, напълно вероятно е да се открие вражда и на този фронт.
Междувременно официалният водач на евролистата Радан Кънев вече проявява състезателен дух и започна с обвинителен призив към настоящия еврокомисар (и водач на листата на ГЕРБ) Мария Габриел по въпроси от европейско естество.
Самите ДБГ засега се задоволяват само с критика към управлението на ГЕРБ и тук-там по някоя забележка към ДемБГ заради цялостното им отношение към процеса на преговори. Но да кажем, че там има "стара любов" между тях и ДСБ, която няма как да хване ръжда.
Така е с българското дясно - колкото и да се обединява, винаги има място за още едно отцепване, отлюспване и формиране на нова партия. Ако не вярвате, питайте Петър Москов...
Лявото, за сметка на това, е далеч по-монолитно. Въпреки това АБВ на Румен Петков и Георги Първанов вече колко години се опитва да се настани поне частично в сърцата на електората на БСП...
За предстоящите избори те пробват това "през задния вход", използвайки старото червено име "Коалиция за България". Но враждата там поне засега не е нищо повече от обикновена размяна на хапливи коментари за каскети и Ленин.
От останалите формации, които що годе се открояват в електорален план, са "Възраждане".
От националистическата формация имат лошия навик да обявяват за предатели/национални предатели всички, които не споделят отношението им към Русия (положително) и европейските ценности (отрицателно). Освен това често прицелват критиките си към мейнстрийм патриотите (които наричат лъжепатриоти) и управляващия елит от партии (които по подразбиране са прогнили, корумпирани и работят в ущърб на българите).
Предвид характера на партията и нейната роля на антисистемен обект, те могат да си позволят да са във вражда с абсолютно всички останали играчи на политическата карта. А понякога това може да се окаже изключително благодатна позиция, така че си струва човек да следи изявите им.
И това е ситуацията месец и половина преди изборите. Има време за още много скандали, има време за още много кавги.
А сега си представете всички тези герои, събрани в къщата на Биг Брадър. Такова шоу няма да видите в нито един риалити формат.
