Дръж приятелите си близо, а враговете си - още по-близо. Проследете какво се случва в "Обединени патриоти" през последните месеци и ще разберете колко вярна е тази препоръка.
Каквито и интереси да са обединявали ВМРО, НФСБ и "Атака" през 2016-2017 г., днес дори идеологът на тройната патриотична коалиция Волен Сидеров вижда "белезите на разтрогване на брака".
Разбира се, власт не се дава. Опцията за общо явяване на Евроизбори 2019 все още стои. Няма съмнение обаче, че тя ще се изпълни само в условията на взаимно недоверие, скърцане със зъби и принуда поради безизходица. "Да се мразим по-тихо заради децата" не е много примамлив слоган за предизборна кампания.
А и изгледите за успех не са съвсем оптимистични дори при запазване на "Обединени патриоти", чиято подкрепа се е стопила до ~0,5% над прага за изпадане.
Най-опасният му съперник е не друг, а Волен Сидеров, който прави всичко възможно да му напомни неприятния спомен за начина, по който въобще попадна в Европарламента преди 5 години. Когато Красимир Каракачанов признава на глас греховете си за миналите "конюнктурни коалиции", със сигурност си спомня за палавия съюз на ВМРО с ББЦ на Николай Бареков, Росен Петров, Калина Крумова и компания, малко преди колапса на КТБ през 2014 г.
Сега Сидеров върна ритуално Бареков на националната политическа сцена (директно в кабинета на Бойко Борисов в Министерски съвет) и заплаши да атакува ЕП по паралелна на "Патриотите" писта. Сидеров има стар опит с евроизборите, през 2007 г. дори спечели цели три мандата за Димитър Стоянов, Слави Бинев и Десислав Чуколов. А и науката познава още по-смели ГМО-експерименти от евентуалния проект "Атака без цензура" - достатъчно е да погледнете новата коалиция на Веселин Марешки.
Единствен Валери Симеонов заключи, че "гроздето е кисело", а европейските избори "не са жизненоважно събитие".
Там е работата - важни са. Резултатът от тези избори не е перфектен измерител за разпределението на силите, но винаги е бил легитимен маркер за промяната в националната политика.
Първите европейски избори от 2007 г. бяха тестът за току-що създадената "кметска" партия ГЕРБ, която спечели повече гласове от най-голямата по това време сила БСП. Добрата инерция от изборите за ЕП през 2014 г. изтласка "Реформаторския блок" и АБВ в изпълнителната власт.
Сега на скорост се движат преки конкуренти на "Обединени патриоти" - ПП "Възраждане" на Костадин Костадинов - който обработва същата социалистическо-националистическа русофилска публика като Сидеров и Каракачанов.
Силата отдавна не е на страната на ОП, а 573-те хиляди гласа от президентските избори през 2016 г. стават все по-далечен блян.
За последните 4 месеца всеки от тримата лидери в съюза е изгубил значителен дял от рейтинга си (по данни на Алфа Рисърч). Каракачанов пада със 7 процента надолу до 16,3%; Валери Симеонов - с 6 на сто, от 11.1 до 5.1%.
Волен Сидеров, който се оглежда във водаческото място в евролистата на "Патриотите", е слязъл под 5% обществено доверие. Уви, по-непопулярен е от Мустафа Карадайъ. По-непопулярен е и от новия председател на извънпарламентарния СДС (ако не си спомняте как се казваше той, отговорът е "Именно").
Истината е, че понякога Европейските избори са жизненоважни за малки партии, които получават последен шанс да отложат саморазпада си и загубата на достъп до финанси - такъв беше примерът на НДСВ през 2009 г., което изпадна от Народното събрание, но запази присъствието си в ЕП.
Да бъдеш четвърта политическа сила в слаба партийна система, не е нито подвиг, нито достатъчно основание за достъп до изпълнителната власт, нито изпълва със съдържание претенцията за представителство на патриотичните гласове в България.
В зависимост от резултата "Патриотите" може да бъдат жертвани и от собствените си партньори, без милост. В края на май 2019 г. ще са минали тъкмо две години от създаването на кабинета "Борисов 3" - правителство, в което досега има 5 уволнени министри (включително вицепремиер), 2 подадени-неприети оставки и 1 закрито министерство. Опашката върви бързо, както се казва.
Затова разтрогване на брака няма да има, независимо, че не става за консумация. Дори да нямат желание, нямат избор.
