В последните седмици много си говорим за омразата на мъжете към жените.
Омраза, която се излива върху жените под формата на унижения, побоища, обезобразяване, рязане.
Омраза, която стига и до убийства. Тази омраза е известна от години, идва на дневен ред след поредния шокиращ случай на насилие, после темата заглъхва, но никога напълно.
След като Дебора - рязана с макетен нож, остригана за унижение, бита до безсъзнание - засне видео, в което благодари за подкрепата, е време да поговорим за един друг тип озлобление.
Време е да обърнем внимание и на жените, които съвсем открито мразят другите жени.
Нека оставим за няколко минути мъжете на мира и видим колко жени са паднали дотам, че да броят белезите на Дебора, да нищят с колко сантиметра ѝ е пораснала косата за един месец и без свян да обсъждат как точно изглежда носът ѝ.
"За нарязана изглежда много добре". "И ти си една артистка от театъра" + смеещ се емотикон. "Много драматизирате вече". Срам ме е дори да цитирам тези мнения, а някъде там има жена, която е седнала и ги е натракала за 2-3 минути пред монитора или смартфона.
Жени, които са нечии съпруги и майки, нечии приятелки, братовчедки и сестри, не се притесняват "да търсят под вола - теле" и да смятат, че насилието е оправдано или че зад него има някаква велика конспирация. Озлоблението към други жени, особено към жертви на тормоз, почти ги ослепява.
Стават слепи за белезите, които са си там и няма нужда да бъдат излишно демонстрирани, слепи за истината.
Ако искаме като общество да се борим с насилието над жени, то тази омраза от жени към жени, тази тотална липса на разбиране и съпричастност, също трябва да бъде преборена.
Никое момиче не се е родило с мисълта, че шамарите са заслужени и оправдани, а насилената жена не бива да плаче много-много - това е заучено поведение.
Колкото повече момичето вижда около себе, че към жертвите няма да има никакво съчувствие от други жени, а само обиди и нападки, толкова повече култивира в себе си вече споменатата омраза.
"Те ме мразят и аз ще ги мразя", казва си младата жена.
Защото в очите на жените около себе си не вижда подкрепление, ментори и примери за подражание, а врагове, които само чакат тя да падне, за да я донаритат в калта и да ѝ обяснят, че си го е заслужила, че не бива да драматизира и че даже изглежда много добре като за пострадала.
Така че да не се оплаква.
Случаят с 18-годишната Дебора ритна гнездото с осите така, че последните ще жилят още дълго време под предлог, че се борят с конспирациите и че са будната съвест, която ей сега ще ни каже как точно стоят нещата.
Към тези ослепели от агресия оси, пардон, жени не бива да има никаква толерантност и фактът, че поведението им е недопустимо, трябва да бъде изтъкван непрекъснато.
За целта се налага спешно да си припомним що е то женска солидарност и защо допреди не чак толкова много време тя е имала легендарен статут. Женската солидарност ни е обула панталоните, променяла е закони, рушала е стени и предразсъдъци, движела е света напред.
Освен това разбирането и съчувствието, които една жена може да предложи на друга жена, няма как да бъде изказано дори и от най-състрадателния и сърцат мъж.
Вместо да изневеряваме на женската си природа, особено в такива времена, трябва да покажем с пълна сила що е то женска солидарност и колко силна може да е тя.
Така шансът следващата жертва да мълчи от срам и страх цял месец ще става все по-малък.
