Град Харлем в Нидерландия гордо се нарече първият град в света, който забрани рекламата на месо на публични места като част от борбата с климатичните промени. Колкото повече месо ядем, толкова повече парникови газове отиват в атмосферата и затоплят планетата ни - това е посланието на този ход.
Със сигурност и други градове, а може би и държави ще последват Харлем и ще заклеймят месото като "един от основните врагове на планетата".
Огромните пасища, ниви с фуражи и ежедневната консумация на половинкилограмови стекове сигурно имат влияние върху климата, но е спорно доколко ограничаването на консумацията им ще забави кой знае колко значително затоплянето на Земята.
Има обаче друга консумация, която е не по-малко вредна за хората, и ограничаването ѝ - включително и със забрани за понастоящем агресивните маркетинг и реклама - би имало далеч по-бърз и сигурен ефект върху здравето и живота на населението.
Това е консумацията на нездравословна, бърза, джънк, мазна, солена, сладка, преработена храна. На празните калории без хранителна стойност, които все още безпрепятствено заливат медии, електронна и публична среда.
Трансмазнини, вафли, снаксове, чипсове, подсладени безалкохолни - това има потенциала да влошава качеството на живот и да убива бавно милиони хора. И за разлика от климатичните промени, подлежи на далеч повече контрол.
Над една трета от хората по света са с наднормено тегло и затлъстяване - тройно повече, отколкото преди 50 години, сочат данните на Световната здравна организация (СЗО).
Доказано затлъстяването води до сърдечно-съдови заболявания, диабет, безплодие и дори някои видове рак и неслучайно го наричат съвременната епидемия и новият тих убиец.
Нанася щети, подобни на тези от цигарите и злоупотребата с алкохол. И двете от десетилетия са обект на регулации по цял свят, които целят да ограничат, намалят и направят непопулярна употребата им - контрол на цените с акцизи, ограничения за продажба, ограничения за употреба на определени места и забрани за реклама.
Ако вземем данните от западните страни, тези мерки имат успех, поне по отношение на цигарите - броят на пушачите категорично намалява след няколко десетилетия усилия.
Защо тогава нездравословната храна все още - с малки изключения - е със същия статут, като плодовете, зеленчуците и, с извинение към Харлем, Нидерландия - месото?
Едва ли е защото консумацията ѝ не е пряко и безусловно свързана с наднормено тегло. Да, епидемията от затлъстяване е резултат от множество фактори и джънкът е само един от тях. Заседналият начин на живот например също има сериозно отражение.
Да, да изядеш пакетче чипс веднъж седмично няма да те превърне в затлъстял, но и да изпиеш една ракия не те прави човек с проблемно пиене. Вероятността да напълнееш обаче, ако редовно приемаш по 500-1000 празни калории на ден от безалкохолни, снаксове и вафли обаче е по-голяма, отколкото ако не го правиш.
И това се е превърнало в норма. За милиони хора и децата им боклучавата храна е нормална част от диетата. Тя е евтина, вкусна, пристрастяваща и възможно най-лесно достъпна.
Това ядат всички на детската площадка, на път, в училище. Това рекламират навсякъде, в магазина е точно на касите и винаги има и промоции.
Точно както е било с цигарите преди няколко десетилетия. Всички са пушели, навсякъде, и който не го прави, е бил аутсайдер.
Пътят, както знаем, е бил дълъг, включително е било нужно време и за да се признае открито, че пушенето е нездравословно. Сега, полека-лека, страни, които вече берат тежките икономически и социални плодове на затлъстяването, поемат с малки крачки по същия път за джънка.
Правени са опити и за влияние върху цените - мазен данък в Дания, акцизи върху захарта и по-високи цени на безалкохолните, но точно защото в огромната част от джънка става дума за храни е трудно да се започне точно от това.
Дори и България опита да въведе данък "Обществено здраве" с по-високи цени на храни с високо количество на захар, сол и трансмазнини, но опитът не стигна до никъде. По същата причина няма как да се говори за забрани за продажба или консумация, още повече, че здравословната алтернатива в масовия случай е и доста по-скъпа.
Това, което може обаче да се направи, е забрана на рекламата. Първо и основно на насочената към деца, но и изобщо.
Децата са основният таргет на производителите и търговците на вредни храни. Те са най-лоялните клиенти - най-лесно се влияят от реклами и веднъж свикнали с чипс и вафли им остават верни много дълго време.
Опити в тази посока се правят - Испания например се опитва от тази година да забрани рекламата на нездравословни храни по телевизии и сайтове, насочени към аудитория под 16 години. Може и да звучи шокиращо за страна от Средиземноморието с неговата здравословна диета, но там 41 на сто от децата между 6 и 9 години са с наднормено тегло или затлъстяване.
Друга страна с огромен проблем в това отношение - Великобритания, също опитва плахи мерки. В Лондон например е забранено за се рекламира вредна храна в обществения транспорт и спирките му. Проучване дори твърди, че това е довело до 20% намаление на покупките на сладки десерти, макар че от рекламната индустрия смятат, че става дума за съвкупност от фактори.
Страната дори възнамеряваше от тази година да забрани на национално ниво промоциите на вредни храни в магазините от типа купуваш един чипс, получаваш два, и рекламите, насочени към деца, но мярката беше отложена за 2023 г. с мотив, че не бива да се лишават от храна хората при настоящата рекордна инфлация.
У нас е забранено вредни храни да се рекламират от деца, но само това. По детските канали и сайтовете безспирно се въртят клипове за чипсове, снаксове, вафли, напитки и бургери.
А България е тръгнала по пътя на Испания - 30 на сто от децата са с наднормено тегло и затлъстяване. Не защото опитват от време на време чипс, а защото ядат вредна храна постоянно, по много и то от малки.
Така че щом може изцяло да се забрани рекламата на месо, защо да не може да се забрани тотално рекламата на продукти със сол, захар и трансмазнини над здравословната норма? Ясно е, че това само по себе си няма да реши проблема с тихата епидемия, още по-малко пък утре, но е задължителна мярка, ако наистина искаме след време да обърнем тенденцията.
Защото е трудно, дори непосилно на този етап. Това би отворило кървав фронт на всяко правителство с огромни многомилиардни бизнеси - от производители и търговци до медии и рекламни агенции. Които не са някакъв лош враг, а стабилна част от икономиката, която дава работни места, изхранва милиони семейства, плаща данъци и е напълно нормално да пази пазара си.
Но правителствата тепърва ще жънат и резултатите от тотално променената и нездравословна диета на гражданите си.
Ако днес 40 на сто от децата са с наднормено тегло, то вероятността утре това да важи за 40 на сто от работната сила е огромна. Страните тепърва ще се сблъскват с проблема на понижена работоспособност, по-честа и по-ранна инвалидизация и по-болни работещи.
И ще се наложи да се погрижат да превенция. Картинките на запушени артерии по кутиите с бургери, подобно на тези по цигарите сега, са въпрос на време.
Вместо да се занимаваме с месото, бихме могли да опитаме да вземем мерки по-рано и по-навреме.
