Докато мнозина експерти и анализатори на българския политически живот коментират потенциалния (и почти 100% сигурен) провал на третия мандат за съставяне на правителство, аз мога да отида още по-напред в мрачните прогнози - напълно възможно е да нямаме редовно правителство докъм края на ноември.
И причината за това е колкото очевидна, толкова и спотайваща се в ъгъла на политическата реалност към момента - предстоящите избори за местна власт през есента.
Никой не иска да рискува да ядоса верния си електорат точно преди вота за кметове и общински съветници, който обективно погледнато е най-важният за партиите в цялостната им стратегия. Най-важен, защото дава достъп до ресурсите на местната власт - програми, фонодве, постове и не на последно място - влияние.
Много хора са склонни да подценяват присъствието на партиите по места в различните общински съвети и кметства, но това е грешка, защото именно този фактор определя колко дълбоко може да забие корени една формация.
Представителите на местната власт са политиците, които са най-близо до хората. Те могат да ти свършат работа, когато имаш нужда, да "ударят едно рамо", ако трябва или обратното - да създадат сериозни проблеми за реализирането на дадена идея.
А за уреждането на "наши хора", печеленето на обществени поръчки и осигуряването на плодотворни и доходоносни отношения с "обръчи от фирми" може да се пишат цели многотомници.
Ето защо местните избори са важни и всички партии са наясно с това. И не искат да рискуват.
В лични разговори представители на някои политически сили сами признават, че местният вот е фактор, който значително усложнява ситуацията в момента и пречи на постигането на компромиси между отделните формации в парламента.
Това обаче поставя цялата ситуация в тежък парадокс. От една страна мнозинството от обществото иска да се свърши с този период на "безвластие" и да се създаде работещо редовно правителство, което да се заеме с работа и с решаването на проблемите, пред които България е изправена.
Всички социологически проучвания до момента, както и всички изводи след парламентарните избори показват. че обществото е уморено от идеята да се занимава с политика и партии.
Хората искат да се наслаждават на представителната демокрация в чистия ѝ вид - гласуват за някого с идеята да не им се налага сами да се занимават с политика през следващите 4 години от живота си.
Същевременно с това имаме партии, които са по-склонни да продължат да водят окопната война помежду си, без това да води до каквито и да е реални резултати откъм реална политика и позитиви за България, вместо да потърсят излизане от ситуацията и съставяне на правителство.
Причината за това лесно може да бъде намерена в желанието на политическите формации да бъдат по-предпазливи, тъй като в последните години средата, в която се прави политика у нас, става все по-токсична, враждебна и отдалечена от каквато и да е нормалност.
С това и твърдите електорати на партиите станаха по-остри и категорични в отричането на политическите опоненти на своите фаворити до степен, в която самите формации се притесняват да не отблъснат тези си твърди ядра. По този начин се получава един затворен кръг на озлобяване и непримиримост във време, когато за връщането към нормалност са нужни компромиси.
В партийните централи никой не си прави илюзии - от 2020 г. насам преживяваме момент на исторически ниска избирателна активност, която по всяка вероятност ще засегне и следващите избори, предсрочни парламентарни, така и за местна власт.
Така до урните ще идат да гласуват именно тези наострени електорати. Никой не иска да накара твърдите си привърженици да се почувстват "измамени".
А започването на разговори с други партии, за които си говорил доскоро, че са мафия, крадци, аматьори и въобще причина за всичко лошо в България, много лесно може да се изтълкува от крайните и гласовити избиратели като именно такова "предателство".
Перфектен пример за това се оказа вербалният линч в социалните медии срещу съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов, след като той заяви, че ще се опита да изиграе ролята на моста между партиите (да се разбира ГЕРБ и "Продължаваме промяната" - б.а.) с цел постигане на мнозинство и правителство.
Тази реакция на гневни коментари и обвинения в непоследователно поведение показа ясно, че дори и партиите да са готови да седнат за преговори и компромиси, техните избиратели не са.
Това беше пределно ясно още в началото на 48-ото Народно събрание, но тогава имаше надеждата, че политическите сили ще предприемат действия, за да накарат избирателите си да приемат идеята за възможни компромиси. Уви, това не се случи.
А както вървят нещата, освен ако на следващия вот за парламент, който се очертава вероятно в средата или края на март, съотношението на силите не се промени значително в нечия полза, тази линия на междупартийни боричкания и протакане на времето ще продължи до местните избори.
Никой не би искал да си прецака резултата точно преди "рязането на баницата" за тези наистина важни позиции в местната власт.
Затова едва след този вот и "раздаването на картите от него" може да се стигне до приемането на по-умерени и консенсусни позиции от страна на политическите сили. Тогава вече преодоляването на политическата криза може да се превърне в по-важен приоритет. Просто рискът ще е по-малък вече.
Логиката е ясна. Това обаче не променя факта, че подобно поведение от страна на партиите води само до още по-голямо влошаване на цялостната ситуация.
А ново редовно правителство може да се окаже, че ще видим чак към края на годината, нищо че в момента сме януари.
