"Не се презапасявайте с лекарства, не се самолекувайте!".
От всички препоръки, за които здравните власти говориха на последната си пресконференция, тези думи на здравния министър отекнаха с по-голяма тежест, подсилени и от предупрежденията колко опасно и дори смъртоносно може да бъде самолечението и презапасяването с лекарства.
За някого това може да звучи преувеличено, да махне с ръка "Чак пък смъртоносно!" и да продължи да споделя на стената си как лекарства в аптеките няма, как джипитата не вдигат телефони и не приемат в кабинетите си пациенти или как е най-добре човек да си има все пак необходимите лекарства в шкафа - за всеки случай.
Разбираемо е защо в сериозната ситуация, в която се намираме, всеки се страхува за здравето си и някои решават да се подсигурят, след като са чели разни неща в интернет. В този случай обаче това носи рискове - не само за личното здраве, но и за това на други хора.
В случая не говорим за това да вземеш два аспирина, "ако нещо". Тук говорим за тежки лекарства като антибиотици и кортикостероиди, които трябва да се използват изключително внимателно и с лекарско предписание, ако човек не иска да увреди собствения си организъм. В единия случай може да се стигне до увреждане на бъбреците или до резистентност към лекарства, а при другия има дори потенциална опасност от смърт.
Дори с витамин D, сочен от здравните експерти у нас като важен за превенцията от влошаване на ситуацията при COVID-19, не трябва да се прекалява, тъй като това създава опасност от развиване на автоимунни заболявания. Така че, да, приемането на препарати, които не са предписани по стриктна лекарска схема, може да коства живот. Буквално.
Прекаляването със "засилването" на имунната система изкуствено създава съвсем реален риск от това да я претоварим или да я застрашим с образуване на автоимунни реакции в организма.
Така че и най-конвенционалният противовирусен препарат не бива да се приема просто така. Неслучайно медицинската етика се основава на принципа "ако не можеш да помогнеш, поне не нанасяй вреда".
Ако има нещо по-опасно от самолечението обаче, това е, че купуването на лекарства "за всеки случай" лишава други хора от достъп до тях.
Вече има множество съобщения в социалните мрежи с оплаквания, че това или онова лекарство го няма по аптеките или че са нужни часове обикаляне, за да бъде открито, просто защото в момента търсенето на препаратите, които се използват при третиране на коронавирусната инфекция, а и на някои други по-тежки вирусни инфекции, е огромно.
Всеки хипохондрик, който е решил, че не му е нужно лекарско мнение, а са му нужни само "правилните" медикаменти, допълнително усилва този натиск, потенциално оставяйки пациенти в нужда без достъп до необходими лекарства.
Страхът от това личният лекар да не ни приеме в кабинета си или да не отговори на обаждането ни не може да бъде оправдание да застрашим животи - собствения си и на други. Нито трябва да превръщаме фармацевтите в детективи, които с детектори на лъжата да следят кой се самолекува и кой не.
Или да ги натоварваме с преценката кому е по-нужно дадено лекарство.
Затова най-добрият лек в настоящата ситуация остава трезвата преценка и здравата логика. В моменти като този страхът само може да навреди - на вас, а и на останалите.
