Ако има печеливш от идеята за свикване на референдум за националния празник 3 март и трябва ли той да бъде сменен, то това ще е инициативният комитет, който настоява за подобно допитване.
От инициативата "Трети март" вече публично отрекоха да имат връзки с президента Румен Радев, като заявиха, че нямат планове да създават нова лява партия около него. Но все пак чисто организационно подобен референдум може да осигури перфектната база за една новоизлюпена партия.
Достатъчно е да си спомним как "Шоуто на Слави" създаде партията "Има такъв народ" с местни структури от хора, работили със сценаристите на Слави Трифонов още от времето на референдума им от 2016 г.
Рецептата е проста - събираш хора около една идея, която да ги накара да работят от сърце, а накрая получаваш малка местна общност, свикнала да работи заедно.
Идеята за допитване до гражданите дори може да не стигне до реално гласуване, но пак можеш да получиш основи за политически проект.
Ако пък се стигне до референдум, ще се появят и десетките желаещи да агитират в една или друга посока играчи, които да приберат няколко десетки хиляди лева за рекламна кампания.
Разбира се, това е един доста циничен поглед върху нещата, но и не означава, че не сме виждали точно този сценарий да се разиграва няколко пъти с малки отклонения.
Кой трябва да бъде националният празник на България?
Тук е моментът да попитаме: струва ли си да платим цената за допитването? Необходим ли ни е наистина референдум по темата за националния празник?
От една страна, въпросът в момента е актуален покрай проекта за промени в Конституцията, представен преди два месеца от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ).
От друга обаче, това се превръща в поредната линия на разделение на обществото, което така или иначе е раздирано от противоречия до степен, в която се усеща опасност.
В момента нямаме лукса на нормалната обществена ситуация. Големи части от българското общество са радикализирани и виждат врагове и национални предатели, където и да се обърнат.
Вкарването на референдум по тема, която засяга историята на България и отношенията ни с Русия, няма да помогне особено много за затварянето на тази все по-широка бездна помежду ни.
Може би един ден, когато тези разделения се затворят и отново започнем да се държим като истинско общество, темата за националния празник и истинското му значение може да бъде повдигната, без това да води до големи групи да се хващат за гушите.
Може би тогава аргументите ще имат повече значение и повече хора ще стигнат до извода, че има и по-добри дати за национален празник от 3 март - деня, в който е сключен мирният договор в Сан Стефано между Русия и Османската империя.
Сега обаче аргументите нямат шанс пред трибализма и взаимната омраза.
И свикването на един референдум, който да докаже това на практика и да "отбележи точка" за единия отбор в спора, просто не си заслужава.
