Дни ни делят от 15 септември - онзи специален ден в календара, когато признателността към българския учител надмогва резултатите от PISA.
Авторитетът на преподавателите грее по-ярко от всякога, а причините за благодарност стават повече от тези за недоволство.
Разпръсква се желание да уважим учителите за неуморната им работа, за биволското им търпение към децата, които стават все по-своенравни, за факта, че не са избягали в някои кол център за двойно по-голяма заплата, а са избрали по-самарянската и полезна за обществото ни професия.
Да кажем, че на такъв избор не може да се сложи етикет с цена, ще е романтично, но крайно невярно, защото практиката показва друго.
Покрай първия учебен ден в родителските Viber групи започват трескави дискусии за подаръците на класните ръководители - за Коледа, 8 март, края на учебната година. Всеки родител в класа трябва да даде своя дан за общия подарък, а "таксите" варират от 10 до 100 лева на човек.
За щедростта на празниците в училище се носят легенди.
Някои разказват, че са събирали пари за нова пералня на класната, други са демонстрирали благодарността си с комплект златни бижута, а трети са подарявали екскурзии и спа почивки за по няколко хиляди лева.
Малко по малко у нас се насажда движение да се мушне нещо помпозно в пазвите на учителите като бонус.
Благороден ли е обаче жестът? Изобщо не.
Колкото и великодушни да ви се струват разточителните армагани, те са капан, който може да сътвори безбройни главоболия за преподавателите.
Бомбата е заложена в Кодекса за поведението на държавните служители, какъвто е учителският колектив в цялата страна, на Главната инспекция по труда.*
В раздел "Антикорупционно поведение" е описано, че държавните служители нямат право да приемат материални и нематериални облаги за извършване на работа, която влиза в служебните им задължения.
Разбира се, за дни като 15 септември и някой по-голям празник са позволени цветя и дребни сувенири, но всеки по-голям подарък може да задейства механизмите на Инспектората по образованието.
Ако приемат безразсъдната родителска щедрост, учителите ще нарушат Кодекса, което ги заплашва с дисциплинарни наказания, най-тежкото от които е уволнение.
Това е и причината много преподаватели да говорят с полууста за подаръците, които са получили от родителите в класа си. Възможно е да кажат, че в тяхното училище няма практика за подаряване на скъпи вещи, но са чували за подобни случаи.
Митът се носи, но никой не смее да признае участието си.
Дотук с фантазиите, че учителите си мерят почивките и бижутата в края на годината.
В средите им прекрасно се знае, че такъв акт на прахосничество е на ръба на закона и може да им струва работата, ако някой разсърден родител сигнализира в Инспектората по образованието.
А това е доста вероятно.
Дебатите за парите за подарък рядко текат гладко. Между родителите се създава напрежение, защото не всеки е склонен и не му е по джоба да отдели по - да кажем - 50 лева за учителски подарък.
И преподавателите са наясно с това. Никой не си представя, че с едно щракване на пръсти и пълно единодушие са се събрали 1000-2000 лева от семейства с различен финансов статус.
Но по-обезпокояващото е, че накрая златното колие, едрият домакински уред и почивката, купени след часовете караници във Viber, са гилотина над главата на учителя.
Карат го да се чувства неудобно, поставят го в конфузна ситуация и са далеч от уместността, с която да се изрази благодарността към който и да е кадър в образованието.
Възхищавам се иначе на днешните надъхани родители, които се ангажират с всеки аспект от образованието на домочадието. Но ми се иска усилията им да се инвестират в по-градивна посока.
Започвайки от осъзнаването, че да дадеш бонус към заплата на държавен служител е нарушаване на правилата, и стигайки до моралните прийоми, с които да се уважи даден учител.
Може и да съм със старомодни разбирания, но не виждам как материалните придобивки ще действат като примамка за качествен персонал в образованието за дълъг период от време. Causa Perduta е.
Още не са измислени величавите подаръци, които да засенчат условията на труд, дисциплината в класа, стреса в ежедневието, размера на работната заплата. Какво като родителите са събрали пари за една екскурзия в годината, като всеки ден им водят калпазани?
А отгоре на всичко с подаръка си принуждават преподавателите да нарушат Кодекса на държавните служители, което допълнително да им създаде проблеми.
Безспорно е, че трябва да изразяваме признателността си към преподавателите, за да не изчезнат качествените кадри в образованието.
Но не с никому ненужна екстраваганца, а с всекидневно зачитане на авторитета, възпитание на децата у дома и евентуално едно букетче за първия учебен ден.
---
* Пояснение: Държавни служители са преподавателите, сключили договор на пълен работен ден (8 часа). Според трудовото си правооотношение те попадат в Кодекса на държавния служител.
Преподавателите, които са сключили трудов договор на щат (непълно работно време), се назначават като общински служители. Те биват проверявани от Инспекциите по труда към съответната община и отново не могат да получават скъпи подаръци, защото това противоречи на Етичния кодекс.
