Съветският съюз се хвали с Ту-22, разработен лично от Андрей Туполев, защото е първият свръхзвуков бомбардировач на Москва. Максималната му скорост е впечатляващите 1480 километра и с едно зареждане може да измине 4900 километра.
Сред съветските пилоти обаче Ту-22 се прочува като "Носачът на пиячка".
Причината е, че мощната машина има нужда от сериозно охлаждане. С помощта на сложна система от клапани и канали горещият въздух от турбореактивните двигатели се отвежда към други части на самолета, където изпълнява други функции - климатизация, регулация на налягането и други.
В Ту-22 системата осигурява въздух за тричленния екипаж и затова въздухът задължително трябва добре да се охлади, преди да навлезе в кабината.
Туполев измисля начин на охлаждане чрез изпарител, който работи със смес от 40% чист етанол и 60% дестилирана вода. Или, с други думи, машината се охлажда с течност, поразително близка по качества и вкус до руската водка и това ѝ носи прякорът "Носач на пиячка".
Както споделя водещият на подкаста Paper Skies, бомбардировачът получава прозвището буквално в първия си ден на функциониране.
В Ту-22 е вложено и още едно брилянтно за руснаците решение - пилотът сам може да контролира количеството алкохол, което самолетът хаби.
Неизползваната алкохолна смес се източва и се консумира от летците и останалите военнослужещи. В рамките на СССР алкохолът се е използвал и като специфичен вид валута, с която са се случвали неформални разплащания - на зидаря, на майстора на плочки, на други наемни работници.
Освен това говорим за огромна машина с необходимост от суперсилно охлаждане, затова количеството алкохол на борда обикновено е около 4000 литра.
Paper Skies разказва, че при всяко кацане на Ту-22 веднага е започвал купон на съответното летище. Там творението на Туполев получава и други прякори, сред които "Самолетът-грешка", "Дефектокрафтът" и "Човекоядеца", защото машината може и да носи алкохол, но има и куп проблеми.
Когато вдига свръхзвукова скорост, самолетът е толкова шумен, че причинява не само проблеми в слуха на екипажа, а и симптоми като повдигане, замайване и припадъци.
Книга, посветена на завода "Туполев", разказва, че кабината на бомбардировача е претрупана с уреди и инструменти.
За да достигнат някои от тях, пилотите са принудени да използват самоделни метални куки. При кацане Ту-22 е особено нестабилен, защото видимостта от пилотската кабина е намалена. Не е рядкост да се измести центърът на тежестта и бомбардировачът да удари задницата си, докато каца.
Затова е забранено самолетът да се пилотира от начинаещи пилоти и по-късно е забранено и на опитните летци да обикалят около машината след кацане, за да не източват охлаждащата течност.
Въпреки това Ту-22 остава скъп, труден и капризен за поддръжка и по тази причина производството му окончателно спира през 1969 г. В миналото единственият път, в който бомбардировачът изпълнява целта, за която е създаден, е при бомбардировки в Афганистан преди разпадането на СССР.
Сега самолетът се използва и за нападения над Украйна и със сигурност поне няколко бройки от него са унищожени при украинската операция "Паяжина".
Ако има останали образци от Ту-22, то не е сигурно, че те въобще са в изправност и могат да отлетят. А ако отлетят, не е сигурно и дали ще кацнат безопасно обратно в Русия.
