Последните резултати на българските ученици на тестовете PISA са толкова отчайващо жалки, че ме засърбяха ръцете и си направих един експеримент.
Намерих теста на сайта и препратих линк към няколко познати с предложението да го попълнят и да проверят дали функционалната им грамотност е по-висока от тази на деветокласниците, които така брутално са се изложили.
Насреща ми се издигна великанска неувереност. Предполагаемо, защото всички вътрешно си знаем, че по мерилото на PISA няма да стигнем кой знае колко по-напред от това, което са показали днешните деца.
Честно да ви кажа, страшно ще съм изненадана и публично ще си посипя главата с пепел, ако представителна извадка не само от Gen Z, а и от милениалите и по-предните генерации събере над 500 точки от теста. Като сингапурците и японците например.
Колкото и удобно да е да си измиваме ръцете с младите, истината е, че рецептата за високата функционална грамотност - качеството на образованието и средата у нас, не са се променили много-много.
Всички сме продукт на една и съща система, живеем в една и съща държава.
Дали резултатите ни от PISA ще са малко под средното ниво, малко над него или точно по средата няма никакво значение - пак ще попадаме в една и съща категория.
Логично е. Предните поколения не са някакво затворено общество, заточено в горите тилилейски. Те са ни възпитали, общували са с нас в най-крехка възраст и са ни повлияли, както и ние с маниера си ще повлияем на тези след нас.
Разбира се, намира се и по някое чудо на природата, което от рано е отделено от стадото и потискащата атмосфера в МОН, но пак то е изключението, което доказва правилото.
Оценката на PISA ще си остане колективна. Частните случаи от типа "познавам едно дете, което се справя добре" не могат да са общонационална утеха. То е все едно да познавате един човек, който да носи обувки на Chanel, но ходи с тях по разбитите български улици.
Ако прозренията ми ви карат да се чувствате неудобно, съжалявам, но фактите са си факти - крушата не пада по-далеч от дървото.
Не го казвам, за да потъваме в групов срам, а за да разберем най-после, че усилията за функционалното ограмотяване трябва да са задружни.
От една страна, МОН трябва да вдигне летвата на изпитите, като веднъж-завинаги премахне елементарните въпроси от рода "Кой е авторът на Бай Ганьо" и ги замести с въпроси, които изискват истинско разсъждаване.
По тази линия от министерството вече заявиха, че са задвижили реформа на изпитите в седми и девети клас, която ще е съобразена с въпросника на PISA. Браво, време беше.
Но от друга страна, цялата нация трябва да се осъзнаем какъв пример даваме. Образоваме ли се, пресяваме ли добре източниците си на информация, изказваме ли се подготвено и критично, че да очакваме и децата да го правят.
В раздела на четенето с разбиране на PISA има набор от казуси, които тестват точно критичния поглед към дадена ситуация.
От нея става ясно можеш ли да предложиш решение на проблем, базирайки се на фактите от реалността, а не на личните си предразсъдъци и убеждения.
Опростено схемата е следната - запознаваш се с детайлите по проблема и едва след това предлагаш варианти за решаването му.
А едно хубаво упражнение в този дух на критично мислене е, преди да се втурнем един през друг да коментираме резултатите от PISA, да отворим теста, да се опитаме да отговорим на няколко въпроса и да видим къде МОН и матурите му се разминават с този Еверест на световното познание.
Мнението пак ще е скромно, но поне ще има претенция за компетентност.
Да се излее основата на стабилна функционална грамотност у нас е тежка и времеемка работа, но не е непостижима.
Стига да се пипне качеството на обучението, където вече стократно е казвано, че изпитните формати трябва да са обвързани със съвремието, а не само със зазубрянето на готови формули.
Една от тестовите задачи в PISA по математика например изисква така да си направите сметките, че да купите кола, която няма да ви излезе солено. Това е фантастично прилагане на математиката в ежедневието и в същото време - възпитаване на финансова грамотност.
Но и обществото трябва да свикнем да се поинформираме, преди да говорим и да спорим. А не без да се прочели и ред, да даваме широка гласност на позицията си, защото така даваме и много лош пример.
Със сигурност плодовете от тези промени няма да дойдат веднага, но с времето ще се наслоят достатъчно и ще изчистят въздуха.
Не само за отделни единици, които се спасяват самостоятелно, а за масата.
Така че да не изпадаме в повсеместен ужас при следващите тестове на PISA. Нито учениците, нито поколенията преди тях.
