2007-а година.
Напуснала съм пределите на старозагорската езикова гимназия, минала съм през легендарната зала 65 на Софийския университет в качеството си на кандидат-студентка и очаквам резултатите от изпита ми по литература.
Присъдата е "Среден - 3,75". По-точната присъда, след като видях писмената си работа е "Много добър - 5,25" от единия проверяващ и "Среден - 3,00" от другия проверяващ. Накрая арбитражът е решил, че няма как да ми даде оценка, по-висока от четворка.
16 години по-късно споменът изплува, когато виждам как 35 ученици от столична гимназия настояват за преразглеждане на матурите си.
При среден успех на зрелостния изпит по български език и литература (БЕЛ) от 3,93 е лесно да си помислим, че става въпрос за двойкаджии, които усещат, че поне още една година ще гледат висше учебно заведение само на картинка.
Да, ама не - учениците имат около и над "Отличен - 5,50", с което са добре дошли във всички университети в страната, които приемат с оценките от матурите. В просторно протестно писмо те, заедно със своите учители по БЕЛ, са описали подробно своите опасения, но основното им притеснение си проличава в едно телевизионно интервю.
В протестно писмо, което вече е изпратено до Министерството на образованието, едно от момчетата посочва, че само ученици, които са "нацелили" определени ключови думи и фрази и в отворените въпроси, и в съчинението са получили максималния брой точки.
Зрелостникът само потвърждава това, което се знае или поне се подозира от години - на някои ученици се дават "опорни точки", които те да преповторят в писмените си работи, за да докажат, че са "на наши хора".
Ако не изкопираш поне няколко от заучените фрази, като нищо от "Много добър" падаш на "Среден". И като нищо ти отнемат точки, въпреки че отговорите ти са напълно верни.
Тази порочна система се радва на завидна толерантност и никой образователен министър не смее да разрита гнездото с осите, защото знае, че това може да му коства поста.
Защото ако се наложат по-обективни начини за оценяване, по веригата ще си замине не само той, но и прехраната на стотици частни учители, заети с точно това - не да възпитават порив на мисълта и свобода на изразяването, какъвто литературата заслужава, а да учат възпитаниците си на клишета.
Умопомрачителни клишета, ако трябва да сме честни.
Затова ученето по литература се превръща в тегоба, оценките често не съвпадат с реалните знания и умения на ученика, а родителите щедро дават солидни суми на частни учители с надеждата там детето да научи заветните опорки.
То, детето, пък свиква, че няма смисъл "много да му знае устата" и да пише каквото мисли. От него се иска да е един ходещ ксерокс, който възпроизвежда чужди мисли.
Въвеждането на задължителни матури беше лъч надежда, че ситуацията ще се промени, само че се вижда, че дори и при тестови въпроси е възможно проверяващият да смята, че има правилен и по-правилен отговор.
Оценяващият например приема твърдението, че Мърквичка "пръв обучава момичетата в тънкостите на рисувателните техники" за грешно, а смята за вярно това, че художникът "твори в почти всички жанрове на живописта" - директен пример от теста, посочен в писмото до МОН.
И тъй като и двете твърдения са верни за твореца, в задачата се пита - докога ще мъчите децата с глупости?
Най-разумно е веднъж завинаги да бъде въведена изцяло тестова система на оценяване, подобна на SAT в Съединените щати.
Да, частните учители може би ще останат без хонорарите си и без възможността да учат зрелостниците, че "името на Христо Ботев е записано със златни букви в съкровищницата на българската литература".
Гарантирам ви, че учениците ще се оправят вълшебно в живота си и без тези фрази.
Най-важното е, че зрелостниците ще бъдат изправени пред равни шансове и пред равен аршин за оценяване. Ще са спокойни, че няма да зависят от настроението или мъглявите критерии на някой оценяващ, който може да пише двойки, само защото не е на кеф или защото не е видял необходимите издайнически думички.
А заедно със спокойствието на учениците ще дойде и това на родителите, които също едва ли искат да гледат у дома си ходещи принтери без грам критическо мислене.
