Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Матурите - изпит за знания или проверка кой е ходещ ксерокс?

Най-разумно е бъде въведена тестова система на оценяване, подобна на SAT Снимка: iStock
Най-разумно е бъде въведена тестова система на оценяване, подобна на SAT

2007-а година.

Напуснала съм пределите на старозагорската езикова гимназия, минала съм през легендарната зала 65 на Софийския университет в качеството си на кандидат-студентка и очаквам резултатите от изпита ми по литература.

Присъдата е "Среден - 3,75". По-точната присъда, след като видях писмената си работа е "Много добър - 5,25" от единия проверяващ и "Среден - 3,00" от другия проверяващ. Накрая арбитражът е решил, че няма как да ми даде оценка, по-висока от четворка.

16 години по-късно споменът изплува, когато виждам как 35 ученици от столична гимназия настояват за преразглеждане на матурите си.

При среден успех на зрелостния изпит по български език и литература (БЕЛ) от 3,93 е лесно да си помислим, че става въпрос за двойкаджии, които усещат, че поне още една година ще гледат висше учебно заведение само на картинка.

Да, ама не - учениците имат около и над "Отличен - 5,50", с което са добре дошли във всички университети в страната, които приемат с оценките от матурите. В просторно протестно писмо те, заедно със своите учители по БЕЛ, са описали подробно своите опасения, но основното им притеснение си проличава в едно телевизионно интервю.

В протестно писмо, което вече е изпратено до Министерството на образованието, едно от момчетата посочва, че само ученици, които са "нацелили" определени ключови думи и фрази и в отворените въпроси, и в съчинението са получили максималния брой точки.

Зрелостникът само потвърждава това, което се знае или поне се подозира от години - на някои ученици се дават "опорни точки", които те да преповторят в писмените си работи, за да докажат, че са "на наши хора".

Ако не изкопираш поне няколко от заучените фрази, като нищо от "Много добър" падаш на "Среден". И като нищо ти отнемат точки, въпреки че отговорите ти са напълно верни.

Тази порочна система се радва на завидна толерантност и никой образователен министър не смее да разрита гнездото с осите, защото знае, че това може да му коства поста.

Защото ако се наложат по-обективни начини за оценяване, по веригата ще си замине не само той, но и прехраната на стотици частни учители, заети с точно това - не да възпитават порив на мисълта и свобода на изразяването, какъвто литературата заслужава, а да учат възпитаниците си на клишета.

Умопомрачителни клишета, ако трябва да сме честни.

Затова ученето по литература се превръща в тегоба, оценките често не съвпадат с реалните знания и умения на ученика, а родителите щедро дават солидни суми на частни учители с надеждата там детето да научи заветните опорки.

То, детето, пък свиква, че няма смисъл "много да му знае устата" и да пише каквото мисли. От него се иска да е един ходещ ксерокс, който възпроизвежда чужди мисли.

Въвеждането на задължителни матури беше лъч надежда, че ситуацията ще се промени, само че се вижда, че дори и при тестови въпроси е възможно проверяващият да смята, че има правилен и по-правилен отговор.

Оценяващият например приема твърдението, че Мърквичка "пръв обучава момичетата в тънкостите на рисувателните техники" за грешно, а смята за вярно това, че художникът "твори в почти всички жанрове на живописта" - директен пример от теста, посочен в писмото до МОН.

И тъй като и двете твърдения са верни за твореца, в задачата се пита - докога ще мъчите децата с глупости?

Най-разумно е веднъж завинаги да бъде въведена изцяло тестова система на оценяване, подобна на SAT в Съединените щати.

Да, частните учители може би ще останат без хонорарите си и без възможността да учат зрелостниците, че "името на Христо Ботев е записано със златни букви в съкровищницата на българската литература".

Гарантирам ви, че учениците ще се оправят вълшебно в живота си и без тези фрази.

Най-важното е, че зрелостниците ще бъдат изправени пред равни шансове и пред равен аршин за оценяване. Ще са спокойни, че няма да зависят от настроението или мъглявите критерии на някой оценяващ, който може да пише двойки, само защото не е на кеф или защото не е видял необходимите издайнически думички.

А заедно със спокойствието на учениците ще дойде и това на родителите, които също едва ли искат да гледат у дома си ходещи принтери без грам критическо мислене.

 

Най-четените