Меки кресла, чаша вино и бърз интернет, докато за около три часа и малко стигаш от София до Бургас. Подобно нещо звучи малко като фантастика в днешните реалности на БДЖ, но според министъра на транспорта Николай Събев именно това е целта.
Просто мечти биха казали някои, предвид фактите до момента. Българските железници никога не са блестели с удобството си, а разликата с влаковете на Запад вероятно може да се измери в един цял век на (по-добро) развитие.
БДЖ от години се свързва с нередовен транспорт, лоши условия (съвсем наскоро това дори ни беше припомнено с едно кратко видео от един твърде заснежен вагон), мръсотия и едно цялостно усещане за евтин транспорт (предимно в лошия смисъл).
И за това има редица обяснения - от спорните търгове, в които държавната компания е участвала, през идеята, че от БДЖ се е крало много през годините, та до самата мисия на влаковете у нас да бъдат най-евтиния публичен транспорт. Тук наистина не сме Западна Европа, където влакът е средство на средната класа да си стигне от предградията до работните места в града, тук с влак пътуват много често хората, за които това е най-достъпната и евтина опция.
Но все пак от власт на власт, от правителство на правителство винаги се тръгва с идеята, че ей сега вече железниците ни ще станат европейски... и те някак още не са.
В интерес на истината, ако човек пътува редовно с влакове у нас, ще знае, че напредък има.
На места вече върнаха вагон-ресторантите (които не са нищо особено, но все пак ги има), купиха се нови локомотиви, поддържа се сравнително чисто (доколкото можем да говорим за чисто във влаковете, без да се мине през вагоните за някакво много дълбоко почистване), а закъсненията от по час-два-три вече се случват много по-рядко. Все някакво начало е.
До мечтите на министър Събев обаче изглежда, че има толкова много път...
По-големият въпрос в случая дали самият той е на прав път и дали сегашните му действия са крачка в правилната посока. И отговорът тук изглежда поне засега да клони към "Да".
Тук въпросната първа крачка беше новото преструктуриране на железниците и вкарването им от три компании в една. По този начин не само ще се спести от администрация, но ще може да се търси една цялостна стратегия за развитие на вече новата Национална компания "БДЖ", събираща досегашните "Холдинг БДЖ", БДЖ "Пътнически превози" и БДЖ "Товарни превози".
Основният проблем пред железниците е, че те работят на загуба, при това сериозна загуба - 421 млн. лв. за някъде 20 години, ако вярваме на данните, изнесени от Събев.
Когато си говорим за влакове у нас, най-често визираме пътническите превози, но реално те не носят приходи на БДЖ, даже напротив. Железопътната компания не може да си позволи да вдигне цените, тъй като нейната роля на много места е действително да дава евтина алтернатива за много граждани, които не могат да си позволят нещо друго.
Затова и удобството и качеството са на по-ниско ниво на важност.
Истинските приходи идват от товарните превози, където обаче БДЖ има много малък дял, откакто не е монополист и частни превозвачи си превозват товари по линиите на страната.
И именно тук е един от основните проблеми - товарните превози на БДЖ са основният начин компанията да изкарва пари, но въпреки това през последните години те са силно занемарени. По думите на новото ръководство има сериозни проблеми с недостиг на товарни вагони, което е довело и до това да се отказват поръчки за милиони левове.
Ако въобще искаме пътническите превози да вдигнат качеството си, това ще мине задължително през оздравяване на товарните превози и разширяването на пазарния дял на компанията. Това ще изисква също нови и допълнителни инвестиции в закупуване и ремонтиране на вагони, но ще е определено тази правилна стъпка напред.
Дали ще подейства до края на 2022 г. и БДЖ ще излезе на плюс е спорно, но не и невъзможно. За сметка на това, веднъж заработи ли, това ще позволи да се погледне и към пътническите влакове.
А ако при тях още от сега се заложи повече на поддържането на чистота и това влаковете да се движат по график, ще е поддържане на правилната линия. За виното и интернета можем да почакаме.
Пътят до тях е дълъг, но възможен... стига да не се прилагат само празни приказки.
