Едва ли някой може да отрече, че Испания е напълно заслужен европейски шампион.
Тимът на Луис де ла Фуенте играеше най-красивия футбол по германските терени през последния месец и спечели всичките си мачове, за да грабне рекордната четвърта титла на Стария континент.
Отбеляза и рекордните 15 гола през целия шампионат.
Предвид играта на Испания до момента, победата във финала срещу Англия не беше изненадваща, макар че не дойде лесно. Изненадващ обаче беше авторът на победния гол - един от резервните футболисти, които гледаме отдавна с екипа на иберийците, но предимно в поддържаща роля.
Този път съдбата беше определила Микел Оярсабал да бъде главният герой.
Нападателят се появи на терена в Берлин в най-завързаната фаза от мача. Испания вече беше повела с гола на Нико Уилямс, но пет минути след влизането на Оярсабал, Коул Палмър направи резултата 1:1.
За малко изглеждаше, че психологическото предимство е на страната на "трите лъва" и те могат да тръгнат да печелят мача в редовното време. Вместо това, тимът на Гарет Саутгейт прояви обичайната си предпазливост и се върна назад в очакване на продълженията.
Испания пък направи силен завършек на мача и в 86-ата минута дойде решаващата ситуация. Марк Кукурея центрира прострелно, Оярсабал се хвърли и засече топката във вратата.
Радостта беше бурна, но в началото изглеждаше, че е имало засада при подаването към голмайстора.
Впоследствие технологията за засадите показа, че с коляното си Марк Гехи е покрил Оярсабал при паса и ситуацията е чиста. Всичко беше въпрос на сантиметри и везните се наклониха в полза на испанците, които си го заслужиха с цялостното си представяне.
Така 27-годишният баск вече е национален герой и завинаги остава в историята на европейските първенства.
Но кой е Микел Оярсабал и какъв футболен път е извървял, за да стигне до своя върхов момент?
Роден е в Ейбар и започва да играе футбол именно в скромния тим от родния си град.
Когато е на 14 е забелязан от скаути на Реал Сосиедад и е привлечен в клуба от Сан Себастиан.
Именно там се формира като футболист и създава връзка с тима и феновете, която е изключително силна и до днес.
За разлика от много свои колеги обаче, Оярсабал не пренебрегва образованието си и в ранните години от кариерата си комбинира футбола с учене в университет.
Завършва бизнес администрация и мениджмънт, а първата си заплата като професионален футболист използва, за да напусне квартирата, която дели с трима състуденти, и да заживее с приятелката си.
Микел наистина заляга сериозно над ученето в онзи период и след като тренира с младежкия отбор всяка сутрин, посвещава дните си на четенето.
"Осъзнавам, че в живота е важно да имаш и резервен план, нещо различно от футбола. Защото никога не знаеш какво може да ти се случи", отбелязва Микел.
Неговата кариера на игрището обаче се развива добре и през 2015 г. той започва да се изявява в първия отбор на Сосиедад, вкарва и първите си голове.
През април следващата година бележи победно срещу Барселона и популярността му мигновено скача. На другия ден "Марка" излиза със заглавие: "Баскът, който засенчи Неймар".
Нормално е да се появи интерес и от някои топ клубове, като на първо място сред желаещите е именно Барса.
Но когато излиза новината, че е желан на "Камп Ноу", Микел Оярсабал сам излиза пред медиите и обявява, че не иска ходи никъде.
"Мечтая да играя единствено за Сосиедад и да стана капитан. Това е мечтата ми. Не знам какъв ви е проблемът, но очаквате невъзможното", отсича играчът.
Неговата мечта се сбъдва, тъй като наистина му връчват лентата в Сосиедад. Нещо повече - Оярсабал става най-младият капитан в клубната история само на 21 г.
Избран е за тази роля лично от предшественика си Чаби Прието, местна футболна легенда с 530 мача с бяло-синята фланелка.
Донякъде изненадващо, най-близкият приятел на Микел Оярсабал не е от Реал Сосиедад, а всъщност е вратарят на Испания Унай Симон, който пък е символ на баския съперник Атлетик Билбао.
Двамата редовно си общуват извън терена и играят шах заедно.
След като отхвърля интереса от Барса, Оярсабал отклонява и друго примамливо предложение. През 2019 г. Пеп Гуардиола иска от Манчестър Сити да привлече именно Микел, но футболистът отново отказва.
Затова "гражданите" се насочват към Феран Торес.
Оярсабал продължава да бъде щастлив в Сосиедад, но през март 2022 г. настъпва кошмарът за него.
На тренировка той претърпява една от най-тежките възможни контузии и къса коленни връзки.
Възстановява се до самия край на календарната година и макар че се връща в игра на 31 декември, травмата му носи и следващи усложнения. Доктори му казват, че всеки спринт може да е последният в кариерата му.
Футболистът признава, че е развил депресия и даже си е мислел за отказване от футбола. Започва да изпитва страх при тичане, опасявайки се, че коляното му няма да издържи.
"Ще се възстановявам две години и после ще мислим", казва тогава уплашеният капитан. За щастие, не се налага толкова дълъг период на отсъствие, макар че през 2023 г. Оярсабал започва да страда от поредица от дребни травми, които му пречат да натрупа ритъм.
Проблемът е, че Реал Сосиедад винаги разчита на много интензивна преса, а Микел вече не може да се справи с изискванията чисто физически.
Отчаян, той обмисля да се примири и да поиска да бъде трансфериран някъде другаде. Но клубът категорично му отказва и вместо това му наема личен психолог, който да го вдигне психически.
Спасителят на Оярсабал се оказва старши треньорът на тима Иманол Алгуасил. Негово е решението да премести футболиста от левия фланг към центъра на атаката и така да го освободи от голяма част от тичането и работата в защита.
Това е начинът Микел да продължи да играе за любимия клуб и да бъде важна част от него. Така нападателят остава фигура и в националния отбор.
"Той дава урок на всички ни. Всички сме горди, че Оярсабал представлява Сан Себастиан пред целия свят", радва се спортният директор на клуба Роберто Олабе.
Капитанът наистина дължи много на Реал Сосиедад, но пък се отблагодарява с рядко срещана в днешно време лоялност към клуба.
Днес той е символът на отбора от Сан Себастиан - а вече няма как да не го обикне и цяла Испания.
