Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо на европейското нямаше звезди?

Защо на европейското нямаше звезди? Снимка: Getty Images

Само един поглед към идеалните 11 на Евро 2024 стига, за да видим за какво става дума. Ако сте пропуснали, ето го "Отборът на турнира":

Вратар: Менян (Франция)

Защитници: Уокър (Англия), Аканджи (Швейцария), Салиба (Франция), Кукурея (Испания)

Халфове: Дани Олмо, Родри, Фабиан Руис (Испания)

Нападатели: Нико Уилямс, Ламин Ямал (Испания), Джамал Мусиала (Германия).

Звездите къде са?

Къде са хората, които преди турнира бяха фаворити за голмайстор, играч №1 и другите индивидуални награди, които във футбола винаги са субективни.

Има и други въпроси около този списък, изготвен от експертите на УЕФА, разбира, като например - какво, по дяволите, прави вътре Кайл Уокър, който на финала носи пряка отговорност и за двата гола на съперника? Или пък Мусиала, че и Кукурея, при цялото ни уважение към испанската игра на турнира? Всички голове във вратата на шампионите идваха през лявата зона на отбраната, това няма как да е най-добрият бранител на тази позиция от 24-те отбора.

Но, това са други въпроси и имат не един отговор.

Тезата е, че това не бе турнирът на звездите.

Ако видите списъка с фаворитите на букмейкърите за играч №1 в дните преди старта, вътре бяха имена като Килиан Мбапе, Хари Кейн, Кай Хаверц, Тони Кроос, Кевин де Бройне, Антоан Гризман, Джуд Белингам, Кристиано Роналдо, Бруно Фернандеш или дори Рафа Леао от португалците...

А от испанците - единствено се споменаваше Мората като възможен такъв, ако вземе, че изригне с 4-5 гола, евентуално. Може би и Родри, макар че - нека сме съвсем откровени. Каква звезда е Родри? Той може и да е най-добрият в света на поста си, изключително важен и силен играч, но... кога е бил звезда? Излъчването му е обратното на това понятие. Малко като Нголо Канте, например.

Нито един от тези хора не направи голям турнир, освен именно Родри.

Защо ли?

Наскоро - преди мача за трето място на Копа Америка (не е грешка, да), Марсело Биелса даде обяснение защо бразилците изглеждаха като изцедени лимони на турнира, аржентинците играят винаги сякаш със запазване на сили, а дори в неговия Уругвай, надъхан и тичащ като стадо гладни хищници, се виждат слабости.

"Тези играчи са минали през 55-60 мача за 10 месеца - отвърна Лудия Биелса. - Винисиус, Родриго, Валверде, Нунес, Лаутаро и останалите... Те играят във водещи европейски клубове, а там сезонът е без спиране. Нормално е през лятото да няма гориво в резервоара."

Е, ето го обяснението.

Откъде да има гориво в резервоара на Белингам или Кейн? Или пък на Де Бройне, който имаше и лоша контузия? В главата на Мбапе пък от 5 месеца е само Реал Мадрид, та тук обяснението е и психологическо.

Но основната причина звездите да не блестят ярко на турнира е умората. Тези, които са титуляри в най-големите отбори на континента, просто няма как да намерят свежест и през лятото.

Твърде лесно обяснение, но изглежда логично.

И още нещо по темата - испанските герои. Кукурея направи колеблив сезон в Челси, но и колко мача изигра? Без евротурнири, без да е твърд титуляр... 25 мача през сезона от първата минута за левия бранител.

Нико и Ламин - двете реактивни крила на шампиона, изобщо не бяха Осмото чудо на света по време на сезона. Разбира се, говорим и за момче на 16 в единия случай. Но няма прегоряване, няма преумора.

Ямал е играл в 29 мача на Барса от първата минута между август и края на май. Нико е стартирал в 33 за Атлетик Билбао. За сравнение, Родри е бил титуляр в 50 двубоя на Сити през сезона, плюс още в 9 на Испания за този период. Преди да стартира европейското.

Хари Кейн - титуляр в 44 само за Байерн. Белингам - в 43 за Реал. Фол Фодън - в 47. Десетина мача разлика, когато говорим за период от около 41 седмици, е доста. Има и голяма разлика в отделните шампионати, при тези, които играят в Шампионска лига и т.н. допълнителни фактори.

Истината е, че за да блестят звездите, големите турнири на националните отбори по някакъв начин не трябва да са във време, когато техният организъм съзнателно, подсъзнателно и съвсем човешки естествено започва да намалява оборотите за почивка. Колкото и силна да е мотивацията.

Спомнете си Мондиал 2022 в Катар, който бе в разгара на сезона, далеч преди преумората да бъде фактор.

Мбапе бе на невероятно ниво с осем гола, Меси блестя, Кейн бе друг играч в сравнение с това лято, да не говорим за 18-годишния тогава Белингам. Големите играчи бяха на нивото, което се очаква от тях.

Сега бе времето на отборите, на добре сработените и здрави като атмосфера групи, както и на треньорите. И на съставите, в които имаше кой да даде свежест при уморените асове.

Испания го направи най-добре.

Този отбор летеше от първия до последния мач. Но и Руис (26 титулярни мача за ПСЖ цял сезон), и Олмо (21), а и Педри, който бе титуляр в средата на терена преди да бъде контузен в четвъртфинала (той има 20 старта за Барса през сезона), бяха свежи. Доста по-свежи от английските, френските, германските или португалските звезди.

Не може да няма връзка между двете неща. Да, може би далеч не е единствената, а и вероятно - не най-важната причина, но няма как да е без значение.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените