Когато миналото не е изговорено, когато е премълчано, то ни възпалява и разболява - в това вярва писателката Теодора Димова.
Неслучайно някои от нейните романи, включително новият "Не ви познавам", припомнят един от най-мрачните периоди на българската история - този на червения терор след 9 септември 1944 г. и избиването на българската интелигенция от новата комунистическа власт.
"Имах чувството, че не мога да го понеса. Емоционално, психически не мога да се справя с тази тежест, с времената, които са били тогава, с изкривената съдба на толкова много хора", разказва писателката за емоциите, които са преминавали през нея, докато пише "Не ви познавам".
"От друга страна си давам сметка, че не бива да се мълчи за това минало. Трябва да се опитваме да говорим колкото може повече. Това не е демоде, напротив", отбелязва отличената с множество награди Димова в подкаста ни "Първа страница".
Вярва, че за да намерим пътя си напред, трябва първо да стигнем до консенсус за миналото си, какъвто в момента няма. И когато търси вината за това, открито поглежда и към самата себе си и към своите колеги писатели.
Целият откровен разговор за това как литературата може да лекува проблемите ни като общество чуйте в новия епизод на "Първа страница":
Тежка задача е да се пише за онези години, в които комунистическият режим нарочва някои от най-видните представители на българското общество за свои врагове и след това безмилостно ги погубва, смачква имената и семействата им под ботуша си. Димова добре знае това. Романът "Не ви познавам" е можело изобщо да не види бял свят, именно заради емоциите, които носи докосването до истинските истории от онова време.
Книгата е своеобразно продължение на романа "Поразените" и среща читателите с Александра, внучка на една от героините в предната книга. Жена, която е преследвана от миналото. Защото онзи ужас, който е вилнял тогава, днес е видоизменен и отново се разкрива пред нея.
"Винаги казвам, че писането никак не е безопасно занимание. Мисля, че понякога така може да се стигне и до катаклизми, и до емоционални сривове, до много тежки депресии", обръща внимание на рисковете на писателския занаят Димова.
По думите ѝ писателят няма никаква броня и защита от героите си и това, което им се случва. Абсолютно оголен и уязвим е към тях, но тази уязвимост е задължителна, защото без нея "литературата не се получава".
"Това е работата на писателя в крайна сметка - да скача в дълбокото и там да се оглежда, там да се движи. Някой трябва да изговаря и да артикулира тези тежки неща", допълва носителката на наградите "Христо Г. Данов" и Роман на годината на "13 века България".
За нея е особено важно писателите, които пишат за тези времена, да се обръщат към по-младите, към онези поколения, които няма как да помнят и не знаят какво е било, за да изградят тези поколения защитни механизми и подобни събития да не се повторят.
Особено в страна като България, която все още търси пътя си след промените в началото на 90-те.
"Нямаме консенсус по отношение на миналото си. Има два различни разказа за това минало и това е, което ни отравя живота и което не ни разрешава да гледаме спокойно напред", на мнение е писателката.
Според нея в другите източноевропейски държави въпросите по отношение на комунистическото минало са изчистени и там няма противоположни разкази. Комунизмът в тези страни вече е осъден като престъпен режим и това е общественото мнение за него, докато у нас очевидно до такова решение така и не се е стигнало.
"Нашето поколение не успя да реши или ние, писателите, не успяхме да разкажем добре на вашите поколения какво е било, за да бъдете вие спокойни и да не се чудите кой разказ да изберете за едно историческо събитие", отбелязва Димова.
Според нея разказът за комунистическото минало на България никога не е "чист" и не успяваме да говорим за него така, както трябва. Нещо повече, според авторката на "Не ви познавам" част от вината е и на писателите.
И все пак е оптимист или поне си налага да е такъв, отколкото искрено да вярва. Защото според нея би трябвало нещо да се промени и непрекъснатото противопоставяне в българското общество да спре.
За какво още разговаряхме с Теодора Димова в "Първа страница"?
- За първата среща с творчеството на баща ѝ Димитър Димов и как неговите книги са ѝ помогнали да го опознае;
- За препрочитането на "Малката кибритопродавачка" и писането на дневници;
- За дисциплината в писането.
Ако за вас е по-удобно, епизодът може да чуете и в Spotify, където също може да се абонирате за подкаста:
Този епизод достига до вас с подкрепата на Storytel. Научете тук повече за
Подкастът "Първа страница" е общ проект на Webcafe.bg и "С книги под завивките" и продължава да ви среща с интересни и вдъхновяващи личности от различни сфери, за да ви разкажат те за своите житейски и кариерни пътища, литературни вкусове и всичко друго, за което се сетим да ги попитаме.
Нов гост и нови книжни препоръки ви очакват във всеки следващ епизод на "Първа страница" - винаги в четвъртък на всеки две седмици. За да не пропускате епизод, може да се абонирате за подкаста на някое от тези места или с всяко приложение за слушане на подкасти:
