Турнирът за Купата на Краля
Най-полезни за нас бяха мачовете срещу Атлетико и Севиля. Те не се представят добре в първенството, но имат достатъчно опит, за да се представят добре в турнира където всичко се решава от директни елиминации. Тези двубои няма да са по-различни от предстоящите мачове от Шампионската лига, които ни очакват през февруари и март. Затова мисля, че опитът от мачовете срещу Атлетико когато играхме първо у дома, спечелихме, а след това отидохме на „Висенте Калдерон" и трябваше да защитаваме постигнатото. Със Севиля спечелихме първия мач навън, а след това трябваше да контролираме емоциите си, за да доведем нещата до край. Затова от опита, който имам в Шампионската лига съм убеден, че тези два мача ще са добра подготовка за това, което ни очаква.
Първият финал
Мисля, че това е една малка стъпка. Това не е това, което искам от моя отбор. Ако в периода ми начело на Реал (Мадрид) най-голямото ми постижение е да играем на финал на турнира за Купата на краля ще бъда много разочарован. Затова казвам, че е само стъпка, първата стъпка. Когато бях в Челси първата стъпка беше финалът за Карлинг Къп, също в средата на сезона. Така е и сега. Искам повече от моя отбор, искам моите играчи да се мотивират с този финал, но не е възможно този финал да е върхът в постиженията ни.
Шампионската лига
Аз обичам елиминациите в Шампионската лига. Мисля, че те са за силните психически хора. Заради напрежението, заради емоцията, които са различни, затова, че трябва да си концентриран до край. Един гол повече или по-малко, една грешка повече или по-малко могат да направят разликата. Помня мачовете на Реал срещу Олимпик (Лион) миналата година. Първият мач в Лион завърши 1:0 и всички мислеха, че това е добре. Във втория обаче се оказа, че не е. Никога не знаеш кога подобен резултат ще е добър. Във втория мач у дома Реал отбелязаха един гол, имаха шанс да отбележат втори, не го направиха, през второто полувреме Лион вкара и всичко приключи.
С тези детайли, с натиска, който те оказват обаче аз се чувствам удобно. За такива мачове наистина трябва да си много силен психически. Трябва да анализираш много добре своя опонент. Защото детайлите правят разликата. И без значение къде е първият мач - дали у дома или като гост трябва да го изиграеш по най-добрия начин. Да се опиташ още в него да спечелиш, без да разчиташ на втория. Да, понякога не се получава. Но въпреки това не бива да чакаш втория мач, за да стигнеш до развръзката. Мисля, че това е правилният подход.
Играчът, който не впечатлява
Алваро Арбеола е тип играч, който не впечатлява хората, защото той не е Марадона или Зидан или от този тип супериграч. Но той е тип играч, който впечатлява треньорите. И определено впечатлява мен. По скалата от 0 до 10 той никога не е шест, не е 10, но е някъде между 7 и 9 винаги. Можеш да разчиташ на него винаги. В много случаи той играе срещу най-добрите играчи на съперника и успява да ги сложи в малкия си джоб. Винаги съм спокоен когато той играе независимо дали от ляво или от дясно. Той е тип играч, който е нужен на отбора.
Реал (Мадрид)
Кристиано и Кака са играчи, които всеки иска да вижда да играят при това заедно. Освен треньор, аз съм почитател на футбола, така че аз също го искам. Но винаги мисля за отбора. Това е, което искам да внуша на своите футболисти - те трябва да служат на отбора, а не отбора на тях. Кристиано и Кака са играчи, които разбират това. Всъщност в това отношение съм късметлия. Защото играчите в Реал въпреки целия си талант, опит, качества са отборни играчи, те работят за тима и това е страхотно.
Разполагам с един млад отбор, който няма опит в това да играе под непрекъснат натиск. Този тим има бъдеще в следващите десет години. Дори Карвальо е по-добър сега, отколкото когато беше на 22 г. С Реал искам да печеля титли, но освен това искам да изградя нещо за бъдещето, да направя промяна в манталитета и структурата, които да положат основите на един траен успех.
Аз давам най-доброто от себе си в Реал. И когато давам най-доброто от себе си е защото вярвам в моята работа. И знам, че резултатите ще дойдат. Това е което искам. Не съм в Реал, за да мога един ден да кажа - бях треньор на Реал. Искам да мога да кажа - аз бях треньор на Реал и докато бях такъв ние спечелихме това и това, и това. Това е целта ми. А що се отнася до този сезон моята мечта е да направя всички щастливи и в края на сезона да сме край Сибелес и да празнуваме титлата
Работата в голям отбор
За мен няма разлика. Все едно е дали Реал (М) играе срещу Атлетико или Униао (Лейрия) срещу някой от малките отбори в Португалия. Чувствам се по един и същи начин - във всички мачове трябва да давам максимума, от това, което мога, да се опитвам да ги спечеля и също така трябва да се наслаждавам на това, което прави. Няма значение дали си в голям или в малък клуб. Трябва да се наслаждаваш и да се чувстваш привилегирован, че правиш това.
Примерът
Мисля, че аз самият съм си най-добрия пример. Изучавам реакциите си, решенията, които вземам, изучавам това, което се случва по време на мачовете, какво чувствам по време на мач, какво казвам. Анализирам внимателно тренировъчните упражнения, мисля, че имам нужда от това, от обяснения пред самия себе си. Винаги съм аз срещу самия аз.
Семейството
Женен съм от повече от 20 години и не мисля, че мога да намеря по добър съветник от съпругата ми. Тя не харесва футбола, не го разбира, но ме познава добре. И винаги е била човекът, който ми дава най-правилните съвети. В къщи обаче не говорим за футбол. А ако го нямаше него животът ми щеше да бъде много по-спокоен. Щях да работя като преподавател в университета. През 2006 г. Международната асоциация по футболна история и статистика ми даде бронзовата топка за треньор №3 в света, след като през 2004 и 2005 г. бях спечелил Златната топка за №1. В къщи отличията стоят до едно друго, което за мен е много по-ценно - „За най-добрия баща на света". Това е, което искам повече от всички останали футболни отличия. То има повече смисъл от тях.
Истинският Моуриньо
Хората, които познават истинския Моуриньо са семейният кръг, който не е голям. Освен това приятелският кръг извън футбола, който също не е много голям. Както и хората, които са работили с мен във всички клубове, в които съм бил. А те вече са много. 95% от хората, с които съм работил са мои приятели. С тях съм бил безкрайно откровен. Смятам, че в един клуб трябва да бъдеш обичан от своите играчи, от хората, които работят с теб, от феновете и ръководството. Ако трябва да се опиша с една дума? Труден. А ако трябва да се представя на някого, който не ме познава ще кажа, че съм добро момче и много добър треньор.
Историята
Не се тревожа за това как ще ме запомнят хората. Искам единствено да ме помнят децата ми. Най-великото нещо са спомените. Във футбола правиш история с резултатите. Затова не се тревожа за това. След 15 години някой може да отбележи, че първият треньор спечелил пет Златни топки е Жозе Моуриньо. Че е имало трима треньори, които са спечелили Шампионската лига с два различни отбора. Аз съм един от тях. Че има няколко треньори, които са спечелили титлите в три различни страни. Аз ще съм един от тях. Историята е в това, което правиш, но аз не се тревожа за историята.
Тайната на успеха
Моята честност. Но и играчите, с които разполагам. Знам, че за всеки един от тях е много трудно когато не играят и ми е тъжно когато трябва да оставя някого извън групата. Когато, например, трябва да се лиша от Гранеро страдам, защото знам колко упорито работи той. Важи и за останалите.
Най-големият страх
От Бог. Аз съм католик и вярвам силно в неговата сила и неговата справедливост. Това е, за което ме е грижа. Във футбола не се страхувам от никого и от нищо. Ако те е страх да загубиш непременно ще се случи.
Футболът
Даде ми лично удовлетворение, благодарение на него постигнах успех, в един свят, за който мечтаех от дете. Но ми отне много неща. Не мога, например, да изляза навън спокойно със семейството си и да заведа децата си някъде да хапнат сладолед.
