Преди 18 месеца Левски звучеше приповдигнато. Звучеше уверено и като пред голям празник.
Бореше се за титлата, преследвайки Лудогорец, чакаше финал за купата срещу Берое, стягаше се да има най-хубавия стадион у нас и "сините" фенове летяха.
Да, така беше.
Иво Тонев говореше като стария Дон от прочутата трилогия, сочеше строежа на сектор "А" и светло бъдеще. Тихо и кротко отборът взимаше мачовете си и вървеше към дубъл. Очертаваше се Левски да отбележи стогодишнината в празнични краски и с купи.
Но не би. Хронологията на събитията не е най-важна.
Дали първо е бил Везалов, после Берое на финала, после събличането на Петев, треньорските смени и постепенното овластяване на ултрасите.
Дали ЦСКА те е бил нечуваните 6 пъти поред преди или след като те елиминира Иртиш, дали урните за дарения за юбилея са преди Батков да получи глоба от УЕФА (все още условна) за 200 000 евро за нарушаване на финансовия феърплей.
Но това са кошмарни 18 месеца. Тягостни за левскарските сърца.
Говорим за онези левскари, за които е важно отборът им да е добре, стадионът да е приветлив и да носят шалчето с гордост. Да заведат и децата си на "Герена" и да подкрепят с пълно гърло "сините".
Не за тези с маските, които вдигат плакати "Да на расизма" или прекратяват мачове. Не за тези, които съблякоха треньора Петев.
Те сега са на власт в клуба, очевидно. Те държат повече лостове, отколкото реалните ръководители. Заради тях Левски изигра тази есен три домакинства пред празни трибуни. Техните декларации изпреварват и заместват реакции от официалните канцеларии на клуба.
Сектор "А" е горе-долу готов. С чии пари, как, кога, въпреки закъснението - но ще го има. Той е само част от амбициозния проект за нов стадион, но... и това е нещо. За съжаление в Левски нищо друго не е наред.
Кой е треньор? Кой е директор? Кой ще е треньор през януари и какъв е смисълът от идването му чак тогава? Левски през януари ще тренира за здраве и ще се готви за чудеса в турнира за купата (ако не стане издънка и с Монтана).
Къде е Батков? Защо говори веднъж на 20-ина дни, колкото да обещае нещо, което след седмица се е спукало като балон.
Левски е без пари, без реален овластен собственик. В безвластието се раждат хаос и грешки. На мениджърско, спортно-техническо и всякакво друго ниво.
За година и половина Левски постигна една победа. С пари от фенове организира юбилея си, който се получи зрелищен и подобаващ за 100-годишнина. Всичко останало е не синьо, а сиво ежедневие.
Дано не стане традиция и рутина. Не отива на един от двата ни най-обичани и горди клуба да изглежда сив. Неговият цвят е синьото.
