Изпълнителният директор на Висшата лига Ричард Скъдамор обяви задоволството си, че не английски клуб е платил рекордните 222 млн. евро за Неймар.
Вместо това френският ПСЖ привлече бразилската суперзвезда от Барселона, подобрявайки досегашния трансферен рекорд на Манчестър Юнайтед, който плати преди година 105 млн. евро за Пол Погба.
Това лято пък Манчестър Сити вложи над 230 млн. евро за нови играчи, сред които Бернардо Силва, Едерсон, Кайл Уокър и Бенджамин Менди, докато Юнайтед не остава много по-назад със 160 мнл евро за трима нови близо месец преди края на прозореца.
Думите на изпълнителния директор на Премиършип са странни, след като една от основните критики към първенството през последните години е, че не може да привлече или задържи най-добрите футболисти в света.
Скъдамор обаче е "доволен", че двата манчестърски клуба не са опитали да платят клаузата на Неймар и да го направят част от Висшата лига. Според него скоро няма да има друг подобен трансфер, който да подобри рекорда на бразилеца. Ето какво точно каза Скъдамор пред BBC:
"Идва момент, в който просто трябва да кажеш "не". Радвам се, че не ние държим точно този рекорд.
Смятам, че това е необичайна развръзка - катарците, които притежават ПСЖ, изведнъж решиха, че искат да направят изявление пред света.
Най-перверзното около тези клаузи за откупуване е, че целта им е да попречат на играчите да сменят клуба си.
Това нещо бе тествано и не ме притеснява изобщо, тъй като съм доволен, че не клуб от Висшата лига похарчи толкова много за един играч.
Не виждам как нещо подобно ще се случи (във Висшата лига). Когато предишният рекорд е 105 млн. евро и изведнъж скочи на 222 млн. евро, значи има нещо друго. Те (ПСЖ и собствениците им) направиха голямо изявление, но не мисля, че това ще се повтори."
Същевременно обаче шефът на Премиършип подкрепи големите суми, които много от клубовете в лигата харчат, тъй като икономическата реалност в английския елит била такава.
"Реалността е такава, че има натиск от всички страни. Феновете искат отборите им да купуват играчи, винаги е било така.
Икономиката на играта е проста - клубовете имат приходи, например от ТВ права, към което има глобален интерес. Те генерират печалби, които се инвестират и отборите харчат, колкото могат за таланти и инфраструктура, като стадиони и публични схеми.
Ние имаме правила, които осигуряват устойчивостта на клубовете, очевидно не може да се плаща максимума за всеки футболист."