Стартът на Челси в началото на новия сезон в Англия показа, че е трудно да се балансира между качеството на играта и постигането на успехи на терена.
При това говорим за Висшата лига, където отборите са сключили колективен договор за ТВ правата на шампионата и разпределението на приходите по него е близко до справедливото. И въпреки това, големите отбори, които разполагат с по-сериозни бюджети и разчитат на подкрепата на многобройните си фенове винаги намират начин да се откъснат напред пред по-слабите си съперници в битката за титлата.
Доза предвидимост, която трябва да преглътнем заради качествения футбол, който гледаме всеки сезон.
Точно обратното може да се каже за футболния шампионат на Аржентина - тамошната Първа дивизия е една непредсказуема битка. Но в този случай вълнението от неизвестността върви заедно с ниско качество на играта.
Последните осем шампионата бяха спечелени от осем различни клуба, като първите си титли записаха Банфийлд и Ланус. Архентинос Хуниорс спечели последната титла, едва третата в историята на клуба, но сега тимът е на дъното на класирането, седем кръга след началото на шампионата.
Типична история за Аржентина. Сравнително малките клубове събират средства и сили, за да направят една силна кампания, след което отново се смъкват назад в класирането - обикновено това става, след като продадат най-добрите си играчи заедно с треньора, с когото са постигнали успехите си. А малките клубове изкарват пари от големите, които купуват от тях играчи, а те в същото време също постоянно продават звездите си - но в Европа.
Изследване, публикувано миналата седмица показа, че Аржентина вече е задминала Бразилия като най-големия износител на футболисти в световен мащаб - впечатляващо постижение като се има предвид, че населението на Бразилия е пет пъти по-голямо от това на Аржентина. Всички продават, което означава, че нивото на клубовете в Аржентина много бързо се изравнява - играта страда от постоянното текучество.
А и непредвидимостта на аржентинския футбол се корени и в системата, по която се организира този спорт - на година в Аржентина на практика се организират два шампионата, в които участват 20 клуба, които играят по един път помежду си. Колкото е по-къс сезонът, толкова по-големи са възможностите за изненади.
Основно, за да се предпазят големите клубове, изпадащите се определят по странна система - отпадат тези, които са събрали най-малко точки в последните шест шампионата или три години.
Това може да ни помогне да разберем странната ситуация, в която се озова грандът Ривър Плейт.
Футболният гигант от Буенос Айрес има най-много титли на Аржентина в историята на този спорт и сега отново е в битката за първото място. В неделя обаче Ривър падна с 0:1 от Нюуелс Олд Бойс.
Победата щеше да остави на първата позиция Ривър Плейт, но загубата прати тима на шестото място в класирането, само на 2 точки от водачите.
И въпреки че води битка за титлата, Ривър Плейт е заплашен от изпадане. Клубът записа лоши резултати в последните две години и сега не му достигат точки. През май автоматично ще изпаднат два отбора, а още два ще играят баражи. Като вземем точките на Ривър, събрани от сезон 2008-2009 насам, тимът се класира 18-и, трети отзад напред.
Шанс обаче още има - от тази кампания остават още 12 мача, а след това още 19 в другия шампионат - но играчите са поставени под сериозно напрежение - от една страна да спечелят титлата, а от друга - да се спасят от изпадане.
Това означава, че в Ривър в момента трябва да разчитат на най-опитните си играчи, за да се спасят - става въпрос за двама бивши национали, като и двамата са на по 36 години. Първият е капитанът на тима Матиас Алмейда, който достигна върха на кариерата си в Лацио, сложи край на кариерата си, но след това изненадващо реши да се върне отново на терена.
Другият е плеймейкърът Ариел Ортега, който все още е способен на това да създава качествен футбол.
Ортега създава положения, а техното реализиране лежи на плещите на 19-годишният централен нападател Рохелио Фунес Мори, за когото мнозина смятат, че ще стане следващият Ернан Креспо.
Самият Фунес Мори има интересна житейска история. Преди десет години, както знаете, аржентинската икономика се срина и семейството на Фунес Мори се мести в САЩ. Докато живее там Мори печели ТВ реалити, което търси следващата футболна звезда. Наградата включва и тренировъчен лагер с Челси. Докато е на "Стамфорд Бридж" Мори попада в полезрението на скаутите на Ривър Плейт - по същото време един от момчешките отбори на аржентинците гостува в Англия. Преговорите довеждат до там, че Мори се връща в Аржентина.
В Ривър Плейт има още един младок, чийто живот също прилича на ТВ реалити - Ерик Ламела.
18-годишният играч дебютира в мъжкия състав в неделя срещу Нюуелс, но е известен на феновете в Аржентина от поне шест години. Когато е на 12 Ерик успява да предизвика интереса на медиите, тъй като по това време Барселона прави опит да го привлече в младежката си школа.
Шефовете на Ривър обаче успяват да го "опазят" от ръцете на испанците и след това методично го налагат в различните формации, в които играе. Ламела е ляв полузащитник, а талантът му е неоспорим и това се видя срещу Нюуелс, като демонстрира, че може да дава точни пасове и владее перфектно дрибъла - при една от атаките си успя да излъже трима защитници един след друг.
Ламела играе с два пъти по-възрастния от него Алмейда. Същото е съотношението на годините на нападателите - Мори и Ортега. Четиримата са идеалният образ на двете страни на съвременния южноамерикански футбол - ветераните доиграват, а младоците се учат от тях. Между тези две възрастови групи се наместват играчите, които не са успели да пробият в Европа или пък просто не са успели да привлекат интереса на търсачите на таланти на големите клубове от Стария континент.
Естествено, това означава, че аржентинските фенове рядко получават възможност да гледат футбол от най-висока класа или пък да се наслаждават на футболисти, които са на върха на кариерата си.
Обаче непредвидимият шампионат си има и хубава страна - никой не знае какво ще стане в битката за титлата. Това май е достатъчно.
