Интер се раздели с един от най-големите си герои. 39-годишният Самир Ханданович се раздели с "нерадзурите", след като в последния си сезон се превърна в по-скоро проблем, отколкото в решение.
Словенският страж бе една от основните причини за слабото начало на миналата кампания, но след привличането на Андре Онана нещата под рамката на вратата се стабилизираха и това повлия цялостно на играта на тима.
Така се стигна и до раздялата на Интер с Ханданович, която беше по-тиха от заслужената. "Нерадзурите" изпратиха вратаря с няколко приятни думи на сайта си, но нямаше фанфари, нямаше бенефис, нямаше нищо специално, с което да се покаже, че клубът се разделя с един от великите си футболисти.
"Пример за подражание, лидер в съблекалнята и капитан с кураж - пишат на сайта си от Интер на раздяла с Ханданович. - Самир Ханданович бе всичко това в продължение на 11-те години, в които пазеше вратата на "нерадзурите"."
От италианския гранд признават, че се разделят с "един от най-добрите вратари в историята си". Но можеха да го направят по доста по-бляскав начин, както Ханданович вършеше работата си в тези 11 години от 2012-а до това лято.
Самир пристигна на "Джузепе Меаца" в момент, в който "нерадзурите" вече бяха тръгнали надолу по наклонената плоскост, въпреки че само две години по-рано бяха триумфирали с паметния требъл. И почти собственоръчно върна отбора на правия път.
Тъкмо навлизайки в пиковата възраст за вратар - на 28 г., Ханданович бе изправен срещу по 13-14 удара на мач. Той бе единствената преграда между тях и мрежата му.
През първия си сезон в Интер словенецът направи общо 112 спасявания, намалявайки допуснатите голове от "нерадзурите" с 1,5 пъти в сравнение с година по-рано.
Следващият сезон бе още по-добър за Ханданович, което помогна на Интер да се изкачи от деветата до петата позиция. Но се превърна в истинска канара на вратата през кампания 2015/16.
В първите си 13 мача от сезона бе допуснал само три попадения, а в края влезе в Топ 10 на позицията си в Топ 5 лигите на Европа по процент на спасени удари (76,9%). Франческо Толдо го определи като най-добрия вратар в света. Жулио Сезар го включи в своите Топ 5 на позицията.
Най-големият плюс на Ханданович бе способността му да предвижда ситуацията. Словенецът успяваше да "чете" играта по перфектен начин и да предотвратява опасности още преди те да са се случили пред вратата му. Най-добре изразено това качество си лиши в дуелите му един срещу един. Ханданович счупи рекорда на Джанлука Палиука за най-много спасени дузпи в Серия "А", след като отрази 32 от общо 89-те, срещу които се бе изправял.
Специалисти отдаваха това на интуицията му, но Ханданович се противопоставя на тази теза. Според него причината е изключително рационална. Способността му да предсказва последващите действия е изградена още в детството му.
"Страстта ми към шаха е наследствена - обяснява вратарят. - Състезавахме се във всичко. В шаха най-важното е да можеш да мислиш четири- пет хода напред. Точно това и правех, а колкото повече играех, толкова повече нови неща научавах."
Втората му голяма тайна е фантастичната реакция. Според специалисти Ханданович притежава изключително бърза мускулна реакция и невероятна способност да създава визуална картина в главата си.
"Всяка година исках да ставам все по-добър. За мен няма горна граница, включително и за възрастта - признава Ханданович. - Докато един футболист смята, че може да се развива, трябва да продължава да играе. Аз ще приключа, когато реша, че няма накъде да се развивам повече."
И Ханданович дотолкова продължаваше да се развива, че един от най-добрите му сезони от статистическа гледна точка изигра, когато бе на 38 г. Но най-много се разви в играта си с крака.
Самир расте във време, в което вратарите тъкмо са загубили правото си да ловят топка, върната към тях от съотборник с крак. Предишното поколение вратари трудно се нагодиха към това нововъведение. Новото време изискваше и от него нови качества - нещо, което Самир научи доста по-бързо от много свои колеги.
На 34 г. словенецът добави играта с крака към арсенала си и се представяше на достатъчно добро ниво при подаванията на къса и средна дистанция. Разбира се, не бе сред най-добрите в това отношение, но имайки предвид възрастта му, трудно можеше да се очаква нещо подобно от него.
В пъривя си сезон Ханданович правеше по средно 20 паса на 90 минути, докато в края на кариерата си вдигна този показател почти двойно - 36 подавания в последния си сезон. В същото време подобри и точността - от 60-70% през първите си години до 80-90% след 35-ата си година.
Междувременно записа общо 455 мача за "нерадзурите", с което се изравни на десетата позиция с Иван Рамиро Кордоба по този показател. Също така е и втори по мачове, изиграни от чужденец в Серия "А", като преди това изкара и пет години в Удинезе, изоставайки единствено от легендата на Интер Хавиер Санети, който има общо 615, но само в цветовете на "черно-сините".
Ханданович нямаше късмета да пази много за Интер на международната сцена, като има и само един голям турнир с националния отбор - Мондиал 2010, но в Серия "А" влезе в Топ 10 на своя пост в шест от последните си седем сезона.
Във времена, в които малко неща бяха наред в Интер, феновете винаги можеха да разчитат на 193-сантиметровия словенец да произведе нещо красиво на вратата и да отчая противниковите отбори.
Само да можеше и да бъде изпратен подобаващо.
