За вече бившия президент на Френската футболна федерация последните няколко дни бяха същински кошмар.
Ноел Льо Грае загуби поста си след едно наглед най-обикновено интервю, което се превърна в огромен скандал за целия френски футбол. Той трябваше да отговори на въпрос за легендата Зинедин Зидан, който беше свързван с треньорския пост в националния отбор, и даде неочаквано троснат и груб отговор.
"Дали Зидан е опитвал да се свърже с мен? Определено не, изобщо нямаше да му вдигна, ако ми беше звъннал. Какво да му кажа, да си търси нов клуб ли? Може би трябва да организираме специален конкурс за него, за да успее да си намери клубен или национален отбор".
Тези думи шокираха всички и публично възмущение беше изразено от Килиан Мбапе, Реал Мадрид, френския министър на спорта Амели Удеа-Кастера, актуалния селекционер Дидие Дешан и дори от президента на страната Еманюел Макрон.
81-годишният Льо Грае поднесе извинението си, но тогава понесе нов удар - френският футболен агент Соня Суид го обвини в сексуален тормоз и разказа подробно какви неприлични предложения ѝ е отправял. В сряда неизбежното се случи и президентът на федерацията беше свален от поста си.
Разкритията на Соня Суид затвърдиха вече създалите се представи за Френската федерация като среда, в която жените са тормозени и унижавани. През септември сайтът So Foot публикува разследване, в което твърдеше, че Льо Грае е пращал неприлични съобщения на свои подчинени. Бивши служители на федерацията разказаха и за други случаи на неприемливо поведение от страна на президента.
Действията на боса тепърва ще бъдат допълнително разследвани и скандалът едва ли ще отшуми скоро. Но имиджът на Ноел Льо Грае невинаги е бил скандален и всъщност той има много с какво да се похвали в досегашната си биография.
Става въпрос за човек, който се е издигнал благодарение на собствените си възможности и който не спира да работи дори докато се лекува от рак.
Роден е в малкото селце Бурбриак на десетина километра от град Гингам, който ще се превърне в най-важното място в неговия живот. Ноел е от скромно семейство с баща шофьор на камион и майка земеделка. До 5-годишна възраст момчето изобщо не знае френски и говори само на бретонски, защото този език е използван от родителите му.
В края на Втората световна война семейството се мести в Гингам. "Това разби сърцето ми, но майка ми не искаше да прекара живота си във ферма", разказва Льо Грае.
След като завършва образованието си, Ноел се пробва в разнообразни професии - учител, данъчен инспектор, търговски представител и дистрибутор на битова техника. Прекарва две години в армията по време на Алжирската война за независимост, после се мести със съпругата си в Париж - но сърцето му го връща в Гингам.
"Тогава в Гингам изобщо нямаше супермаркети, аз още бях търговец и извървявах по много километри на ден, но бяха щастливи години", спомня си той.
През 1986 г. Льо Грае купува помещенията на бивша фабрика за сол и основава своята компания за замразени храни (предимно риба). Groupe Le Graët се превръща в гигант и прави оборот по 250 млн. евро годишно, дава работа на над 800 души и съдържа в себе си 15 по-малки компании.
Преди десетина години Ноел Льо Грае продаде 25% от компанията и разпредели останалото между дъщерите и внуците си.
Но дълги години преди това сам движи бизнеса, за да го предаде в отлично състояние на най-голямата си дъщеря Валери. За себе си оставя символичен дял от 2%.
"Разбира се, че можех да продам всичко и да занеса парите на Каймановите острови, но реших да оставя бизнеса на семейството. Така рискувам, но какво по-красиво от това?" категоричен е той.
В неговия живот не по-малко важен от компанията му е футболният клуб Гингам.
Като младеж Ноел е част от академията на клуба и играе като крило до 27-28 години, преди да се насочи към бизнеса. Игралите с него го помнят като умен футболист, но с твърде крехка физика за голямата игра.
Важното за Льо Грае е, че не е просто футболист от отбора, а истински запален фен, който признава, че като част от агитката е участвал и в сбивания.
През 1972 г. става президент на Гингам и издига отбора до съвсем друго ниво. Дотогава това е просто скромен аматьорски клуб, но амбициите на боса са огромни и той бързо въвежда креативни методи за стимул на футболистите.
Например обвързва бонусите на играчите с резултатността на тима и с броя посетители на трибуните. Всекидневно мисли как да развие Гингам във всякакви аспекти и това наистина се случва.
През 70-те и 80-те Льо Грае преструктурира клуба, инвестира лични средства, намира и спонсори, грижи се за селекцията. Успехите идват постепенно.
През 1976-а Гингам достига трета дивизия, а през следващия сезон и втора, където се задържа в следващите 18 години.
През 1990-а е открит новият стадион на клуба в мач срещу Пари Сен Жермен, а пет години по-късно се стига до друг исторически момент - първо класиране в елитната Лига 1.
Тогава Ноел Льо Грае вече е напуснал поста си, след като е създал всякакви възможни предпоставки за развитие.
През 2002-ра обаче той се завръща като президент и няколко години по-късно печели първата Купа на Франция в историята на Гингам. Това е нещо огромно за град с едва 7000 жители и мястото се прочува на целия континент като един от най-малките градове в Европа, който може да се похвали с елитен футболен отбор.
През онези години на два пъти тимът даже се класира за евротурнирите.
През 2011-та Льо Грае отново напуска любимия си клуб, след като междувременно се е издигнал още повече и е изкарал периоди като президент на Професионалната футболна лига, като вицепрезидент на френската федерация и дори като кмет на град Гингам.
Причината да напусне клуба на сърцето си е, че е дошъл моментът да оглави федерацията на Франция. Нищо не може да го спре, дори раковите му заболявания и съветите на докторите.
Още в началото на 2000-те получава диагнозата рак на стомаха, но успява да се излекува. През 2018-а, малко преди триумфа на Франция на Световното първенство, е диагностициран с левкемия.
"Вече съм напълно здрав", похвали се Ноел през 2021-ва. "През последните три години не съм пропуснал нито една среща с ръководството или с някой спонсор. Казвах на докторите в болницата "Не, не, ето на този ден трябва да напусна и да отида на работа." Може би задълженията ми помогнаха да се преборя".
"Като си останеш вкъщи, започват да ти идват гости с тъжни очи да ти говорят за вече починали хора. Това не ми хареса".
Наскоро Льо Грае навърши 81 години, но не обича да се фокусира върху възрастта си: "Ако човек е в добра форма, годините нямат значение. Познавам и 50-годишни, които не могат да извървят пътя до магазина".
Въпреки всичко, което е постигнал в живота си до момента, сега за него предстоят нелеки времена. И вместо да продължи да ръководи федерацията, Льо Грае ще се мъчи да изчисти името си от обвиненията.
Но от биографията му проличава достатъчно ясно, че тежките битки не са нещо, което би го уплашило.
