Вярвате или не, лидер в Германия след седем кръга е един клуб, който доскоро въобще не бяхме виждали в елита на страната.
За първи път, откакто изобщо съществува Бундеслигата, класирането се оглавява от Унион Берлин, който не само е водач, но и единствен е без загуба до момента през сезона.
За да стигне дотам, клубът изминава дълъг и в голяма степен нерадостен над 100-годишен път, за да може днес да бъде единственият отбор в елита, който в миналото играл в първенството на Източна Германия.
Формално сегашният клуб е създаден през 1966 г., но корените му стигат чак до 1906-а, когато няколко берлински отбора се сливат в един.
Унион произхожда от югоизточното предградие Кьопеник, където от началото на XX век живее предимно работническата класа. Предшественикът на Унион се казва Олимпия 06 и играе със сини фланелки в тон с работните дрехи на местния металургичен завод (оттам идва и прозвището на тима - "железните").
След Втората световна война Кьопеник се оказва зад Желязната завеса, а при издигането на Берлинската стена Унион е едва в трета дивизия на местния футбол.
Когато тимът се преражда през 1966-а, той става символ на недоволството срещу Щази и режима в ГДР, а това усилва враждата с другия източно-берлински клуб Динамо, който е под шапката на германските спецслужби.
Привържениците на "железния" тим са сред открито недоволните от режима и не се притесняват да изразяват възгледите си на стадиона - когато Унион изпълнява някой пряк свободен удар пред наказателното и съперникът строи "стена", публиката скандира "Die Mauer muss weg" ("Стената трябва да падне").
И до днес Унион Берлин се радва на култова агитка от колоритни и предани фенове, за които футболът е начин на живот. И именно те са голямото богатство на отбора, който крета предимно из ниските дивизии и не може да се похвали с никакви значителни успехи.
Трябва да се върнем до 1968 г., за да видим как Унион печели местна купа, а тогава все още става въпрос за Купата на Източна Германия. През следващите две десетилетия Унион е в упадък и рухването на Берлинската стена го заварва в незавидно състояние.
Изкачването нагоре става бавно и дълго време "железните" сякаш правят една стъпка напред и две назад.
Не изглежда толкова далеч времето, когато Унион се радва на най-големите си успехи до момента под ръководството на българския треньор Георги Василев, който докарва берлинчани до финала за Купата на Германия през 2001 г.
После Генерала събира Емил Кременлиев, Христо Коилов и Костадин Видолов в отбора и заедно с помощника си Иван Тишански за малко да вкара Унион в елита.
Бумът обаче е последван от рухване с поредни изпадания през 2004 и 2005 г., докато същевременно Херта се утвърждава като най-значимия берлински футболен клуб.
Малко след ерата "Василев", Унион Берлин почти стига до фалит и има нужда спешно да набере 1.46 млн. евро. Тогава на помощ идват най-верните запалянковци, които няма как да изоставят своята кауза.
Те стартират акция "Пусни кръв за Унион" и я осъществяват съвсем буквално, като се стичат масово в болниците, за да даряват кръв. Получените пари са изцяло превеждани в клубната сметка.
След няколко години агитката се заема собственоръчно и с наложителната реконструкция на овехтелия стадион. Феновете се организират и 2400 доброволци полагат над 140 000 часа безвъзмезден труд.
Работата отнема 10 месеца, но си заслужава напълно и стадионът отваря отново през 2009 г.
По-късно привържениците стигат и по-далеч и даже купуват клубния стадион, като за целта всеки член на фенклуба вади по 500 евро от джоба си.
Тогава едва ли много от хората по трибуните са си представяли това, което им се случва в момента. Но в края на миналото десетилетие най-сетне настъпва часът на "железните".
Третото място във Втора Бундеслига през 2018/19 изстрелва Унион до плейоф за елита и в него Щутгарт е отстранен благодарение на головете на чужд терен.
Така голямата мечта се превръща в реалност.
Успехът на Унион е резултат от много фактори и натрупване на множество верни решения през последните години, но на първо място по заслуги е старши треньорът Урс Фишер, който наскоро удължи договора си с берлинчани.
Швейцарецът застана начело на столичния клуб през юли 2018 г. и ефектът беше мигновен - само година по-късно Унион спечели историческата си промоция за Бундеслигата.
Заедно с помощника си Маркус Хофман, Фишер изгради впечатляващ отбор, който постоянно прогресира и това си личи по крайните резултати - от 11-то място през първия сезон в елита, през седмо във втория сезон и пето през миналата кампания.
През новия сезон пък Унион се класира в групите на Лига Европа - естествено, отново за първи път в историята си.
"Железните" вече могат да се считат за отбор №1 в Берлин и установиха доминация над местния съперник Херта с четири поредни победи в градските дербита.
Когато триумфът над Кьолн в шестия кръг качи Унион за първи път начело в таблицата, феновете започнаха да пеят как ще вдигнат сребърната салатиера в края на сезона - може и да изглежда невероятно, но мечтите са безплатни.
Естествено, лесно е да отдадем случващото се на неочакваната криза в хегемона Байерн Мюнхен и да го определим като краткотрайна аномалия в първата фаза от кампанията и нищо повече.
Но не бива да подценяваме постиженията на берлинчани, постигнали всичко със скромен бюджет и упорита работа. Капитанът на тима Кристофер Тримел олицетворява духа в състава и поставя неизменно високи стандарти за останалите.
Динамичното дуо в атаката Шералдо Бекер и Джордан Сибачу пък блести с героични изяви и между двамата се заформя звездно партньорство.
Бекер е голмайстор №1 на Бундеслигата с 6 гола за 7 мача, а добави и 3 асистенции, докато американският национал все още е новак в състава, но вече натрупа 3 гола и 2 асистенции при първите си 6 срещи в германския футбол.
Треньорът Фишер изпълнява задачата си да извлича максималното от наличните футболисти и да ги държи здраво стъпили на земята. Неговата скромност и отдаденост на каузата показва какви са ценностите на Унион Берлин и с какво клубът е толкова симпатичен и на неутралната публика.
Но какво представлява отборът на Фишер в тактическо отношение?
Тактическият му план не се е променил кой знае колко през четирите му години начело. Когато владее топката, Унион играе 3-5-2 с широко разположени централни защитници и двама физически мощни халф-бекове.
Бранителите поддържат дистанция един спрямо друг и така стават трудни за пресиране от противниците, докато нападателите са бързи и безпощадни, когато трябва да се възползват от прехвърлящите пасове зад защитата.
Основен фактор за успехите на терена е физическата подготовка, защото Унион прави впечатление на един от най-работливите отбори в Германия.
Играчите на Фишер тичат средно по 5 км на мач повече от съперниците си, а това е ключово за подхода им в дефанзивен план, където фокусът не е толкова върху пазене на конкретни опоненти, колкото върху максимално бързо затваряне на празните пространства.
Макар че бюджетът остава скромен, селекцията е на ниво и когато се налага да се продават основни играчи, заместниците им по начало са евтини и качествени.
Доста тимове в Бундеслигата в момента се оказват в някаква криза на идентичността по отношение на футболна философия и селекция, затова и Унион се отличава толкова ярко.
Едва ли някой в Германия вярва, че "железните" могат да удържат първото място, но те имат достатъчно солидна основа, за да продължат да надграждат и да се задържат в топ 6 на Бундеслигата години наред.
Може би периодът на сбъднатите мечти няма да свърши бързо - и така редно, защото феновете определено си го заслужиха.
