Обикновено преди да се качи на самолет човек се притеснява от лошо време - студ, сняг, дъжд, лед. Чисто небе и ясно слънце не предполагат, че може да се стигне до проблем и дори до отменен полет.
Обаче не е точно така. Все пак самолетите са проектирани да се движат на височина от 10 км, където температурите са от минус 40 до минус 57 градуса, затова и жесток студ на земята не е проблем за тях.
За сметка на това горещото време може да се окаже сериозно препятствие за излитането на самолетите.
Все по-честите и по-тежки горещи вълни по цял свят, както и глобалното затопляне могат да наложат доста реорганизации, да водят по-често до отменени или закъснели полети и да съсипят почивките на милиони.
Причината е, че жегата възпрепятства излитането. Самолетите ползват въздуха по начина, по който корабите използват водата, за да плават. За да може да излети, машината набира висока скорост по пистата. Така избутва околния въздух, който пък от своя страна противодейства, което помага на машината да се издигне.
Горещото време обаче разрежда въздуха - молекулите в него се разделят и раздалечават една от друга. Така по-малко молекули извършват противодействие и "бутат" по-малко. Изчислено е, че издигането с помощта на атмосферата намалява с 1% на всеки 3 градуса повишение на температурата.
Затова и при над 30 градуса ефектът може да се усети и от пътниците и излитането е по-тежко, а при екстремни температури самолетите може изобщо и да не успеят да се вдигнат над земята.
Няма универсална формула за пределна или допустима температура за излитане, защото наситеността на въздуха зависи и от надморската височина - на писти нависоко, където въздухът така или иначе е разреден, се излита по-трудно. От значение е и дължината на пистата - колкото повече пространство за засилване и създаване на достатъчно съпротивление има, толкова повече въздухът повдига машината.
Ако например при температура на въздуха от 20 градуса даден самолет има нужда от 2 км писта, за да се издигне, то при 40 градуса ще има нужда от 2,5 км писта, обяснява пред Си Ен Ен Пол Уилямс, професор по атмосферни науки към Университета в Рединг, Великобритания.
Той и екипът му са проучили данните от 10 летища в Гърция за няколко десетилетия назад. Те са избрани, защото са малки, с къси писти, и са на горещи места.
Изследването показва, че за всяко десетилетие от 70-те години на миналия век насам, затоплянето на въздуха на летищата е с 0,75 градуса.
Паралелно с това се наблюдава намаление с 2,3 възела на насрещния вятър на пистите, който също помага за излитане. Учените смятат, че явление, наречено "глобално затишие", също се свързва с климатичните промени и води до средно намаляване на скоростта на ветровете.
Данните са заложени в калкулатор, който да изчисли излитането на няколко вида самолети, включително и един от най-популярните - Airbus A320.
"Установихме, че максималното тегло, при което самолетът може да излети, намалява с 127 кг. на година, или средно теглото на един пътник и багажа му", обяснява Уилямс.
С други думи - от 1988 до 2017 г. максималното допустимо тегло на излитащ самолет от летището на гръцкия остров Хиос е намаляло с над 3600 кг. Аеропортът е малък, пистата му е едва 1500 метра, което допълнително усложнява оперирането на самолетите.
Също толкова дълга е и пистата на летището в Лондон - City Airport. По време на гореща вълна през 2018 г. при над 10 полета се налага да бъдат оставени пътници, за да могат да излетят самолетите.
Година по-рано на летището във Финикс, в горещия американски щат Аризона, са отменени десетки полети, след като температурата стига 48,8 градуса, което е над максимално допустимата за повечето пътнически самолети.
Проучване на Университета в Колумбия предполага, че до 2050 г. на някои от най-големите летища в САЩ ще се наложат съкращения в теглото на типични самолети за малки и средни разстояния с поне 50 на сто. Освен това очакванията са на летищата във Финикс, Денвър, Вашингтон и Ню Йорк дните, в които е прекалено горещо, за да се лети, да се удвоят в следващите 30 г.
Всичко това ще наложи промени за летищата, авиокомпаниите и пътниците и би могло да доведе до още неудобства, особено в сезона на летните почивки.
Една от възможностите е в най-топлите месеци на местата, където температурите могат да стигнат стойности, които да затруднят излитането, са нови графици.
Това вече се прави в горещи райони като Близкия Изток - излитанията се насрочват рано сутрин и късно вечер, за да се избегне най-горещото време през деня. Това обаче би означавало повече закъснения и опашки, особено на големите летища.
Вероятно е да се наложи и да се ползват по-леки самолети. Индустрията може да се насочи към използване на по-леки материали за проектирането на машините, а авиокомпаниите - към ограничения за багаж и дори по-малки самолети.
Опция е и удължаването на пистите, което обаче не е възможно навсякъде.
Въпреки това, на места с комбинация от неблагоприятни фактори може да се стигне до най-неприятното - отложени полети или свалени в последния момент пътници.
Макар засега подобен сценарий да не изглежда толкова кошмарен - на фона на невиждания авиохаос през лятото, той също има потенциала да промени начина, по който пътуваме и почиваме.
