Дори високотехнологична и изключително организирана страна като Япония не успява да намери решение в един класически конфликт - хората срещу дивата природа.
Или по-точно - хората от все по-слабо населените провинциални райони на страната срещу все повечето нападения на мечки.
Атаките над хора в страната растат. В годината от април 2023-та до април 2024-та в Япония са регистрирани рекордните 219 атаки, при които са убити 6 души. От април до първите дни на юли т.г. има още над 30 нападения в общо 16 префектури, две от които фатални.
Проблемът е особено сериозен на северния остров Хокайдо, но също и в северните части на основния - Хоншу. По тези места популацията на мечките расте и животните навлизат все по-близо и все по-често в населени райони в търсене на прехрана. Хората в тези райони на Япония пък намаляват, населението застарява, цели села и градчета се обезлюдяват и фермите, които служат като буфер между планините и населените места изчезват.
Експертите смятат, че в Япония вече има около 12 000 кафяви мечки и 10 000 черни.
За сравнение у нас - при малко над три пъти по-малка територия - популацията на тези животни е между 350 и 1000 според различните оценки.
Вече се смята, че някои от животните в Страната на изгряващото слънце дори са станали стръвници и приемат хората за плячка.
Япония търси решение на проблема от години. Отстрелът на мечки е разрешен само при определени случаи и властите в страната опитаха с "меки" мерки.
На редица места бяха инсталирани изкуствени вълци - технологични роботи-плашила, които светят и издават звуци, като целта им е да плашат мечките.
В други райони пък използват камери с изкуствен интелект. В град Ханамаки например са инсталирани 23 камери, които следят за приближаващи съм централните части на града мечки. Когато софтуерът засече образ на животно, пуска мейл до местните власти, които пращат хайка от полицаи и ловци.
Явно технологиите не вършат достатъчно работа, тъй като нападенията в Япония растат.
Затова сега се задава промяна в закона, която да позволи по-свободно използване на оръжия при опасност от мечки.
Според настоящата норма употребата на ловно оръжие е забранена в населени места, дори и при наличие на мечка. Изключение се прави, ако от полицията преценят, че ситуацията е спешна и издадат разрешение за регистрирани ловци. Другият случай е при неизбежна ситуация.
Резултатът обаче са редица случаи на ранени жители и служители на общините при опити да хванат мечка, докато чакат разрешение от полицията.
В близко време, по молба на властите в Хокайдо, изискванията ще бъдат облекчени и ловците ще имат право да стрелят по мечки в населени места - при риск за хора, ако животно е влязло в сграда или е заловено в капан.
Това обаче също е проблем - ловците смятат, че отстрелът на мечки не е за всеки, включително и за повечето от тях. "Да срещнеш мечка е плашещо и доста опасно. Никога няма гаранция, че можем да я убием с изстрел", казва Сатоши Сайто, директор на Асоциацията на ловците в Хокайдо, цитиран от "Би Би Си".
Той пояснява, че ако ловецът пропусне и не успее да спре мечката, тя ще избяга и може да нападне други хора. "Кой ще носи отговорност в такива случаи?", пита той.
Ситуацията изобщо не е лесна за авджиите и те не искат да носят подобна отговорност. Те например са свикнали да убиват мечки в ненаселени местности, а местата, където живеят хора са много по-различен терен.
"Ако не стреляме, хората ще ни критикуват защо не сме го направили. А ако стреляме, сигурен съм, ще има гневни хора и опасения, че може да уцелим някого", допълва той.
Според него е неприемливо да бъдат карани ловците, които иначе са обикновени хора с обикновени професии, да вземат подобно решение.
Показателен е примерът на малкото планинско градче Найе на остров Хокайдо. Там живеят 4800 души и мечките са постоянна опасност за покрайнините на населеното място. Местните власти опитаха да потърсят помощ от 43-мата местни ловци. Беше им предложено да патрулират по улиците, да заложат капани и при нужда да убиват животните срещу възнаграждение, равняващо се на 64 долара на ден.
Ловците, повечето от които на възраст, отказаха. "Не си струва усилията, защото конфронтацията с мечка ще застраши живота ни", поясни пред местния вестник "Асахи" 72-годишният ловец от градчето Тацухито Ямагиши.
Възрастният ловец описва и какво предизвикателство е хайката за мечки. "Горите са тяхна територия и те могат да видят ловците, дори когато ние не можем да видим тях. Познавам много ловци, които са били удряни и нападани", допълва той.
Ямагиши описва тези животни като мъдри и дава сравнение: "Да се бориш с кафява мечка е като да се бориш с американски военен командос в гората".
Това действително е така - през пролетта в северната префектура Акита двама полицаи бяха сериозно ранени от мечка, и то при издирване на тяло на човек, за когото също се подозира, че е жертва на нападение от мечка.
"Тези животни са наясно с присъствието на хората и ги нападат заради храната им, или ги приемат като плячка", обявиха тогава местните власти и предупредиха, че същата мечка може да причини и още инциденти.
Проблемът е в това, че когато популацията на мечките расте, те имат нужда от повече територия, и така се доближават до населените с хора места, където има прехрана. Макар и свикнали с вида и звуците, свързани с хората, те често са уплашени при навлизане в урбанизирани територии. А това ги прави и по-опасни, и вероятността от нападение нараства.
Конфликтите ще продължават, докато не се намери дългосрочно решение.
Според Юнпей Танака от Центъра за изследване на дивата природа "Пикчио" залавянето и убиването на животните не е това решение. За да се реши конфликтът, правителството трябва да осигури защита на местообитанията на мечките и така за тях няма да има необходимост да доближават населени места.
"В дългосрочен план е необходимо да се промени околната среда - да се създадат гори с високо ниво на биоразнообразие", смята той.
Връщането на територии на дивата природа е трудно - както навсякъде по света. Трудно е дори в Япония.
