Гръцкият парламент рано в четвъртък прие законопроекта за реформите, необходими за отпускането на финансова помощ от кредиторите, съобщи АФП.
Управляващата партия СИРИЗА прокара текста, благодарение на подкрепата на проевропейските опозиционни партии.
Депутати от правителствената коалиция, включително бившият финансов министър Янис Варуфакис, гласуваха срещу мерките.
Премиерът Алексис Ципрас призова парламента да подкрепи пакета сурови мерки. "Не вярваме в него, но сме принудени да го приемем", каза Ципрас. Той подчерта, че мерките нямат алтернатива, въпреки че не е съгласен с тях.
Депутатите приеха закон за реформи, съгласувани с Еврогрупата като предварително условие за започване на преговори за трета кредитна програма за Гърция в размер на между 80 и 90 милиарда евро.
Нормативният акт ратифицира решенията на срещата на върха на страните от еврозоната в неделя и понеделник, като включва промени в данъчното законодателство и пенсионното осигуряване, включително повишаване на данък добавена стойност и ограничаване на практиката на предсрочно пенсиониране.
Законът бе приет от 300-членния еднокамарен гръцки парламент с 228 гласа "за", 64 "против" и шестима въздържали се. Гласуването бе поименно и премина при високо напрежение и бе предшествано от протест в центъра на Атина срещу новите мерки за икономии. Имаше сблъсъци между полиция и демонстранти, над 50 души бяха арестувани.
Резултатът от гласуването прави бъдещето на лявото правителство на Ципрас неясно след разцеплението в редиците на неговата партия СИРИЗА.
Планът за Гърция бе ратифициран снощи от френския парламент. Предстои обаче той да бъде одобрен и от депутатите в Германия и Финландия - две страни, които олицетворяват по-твърдата линия към Атина.
Междувременно, управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард изрази надежда, че страните от еврозоната ще се съгласят да облекчат дълга на Гърция "по един или друг начин", както е поискал от тях МВФ.
В доклад, публикуван във вторник, МВФ подчерта, че дълговете на Гърция са равнище, на което тя не може да издържи, и предупреди, че няма да участва повече в спасяването на страната, ако Европа не предприеме сериозни мерки за намаляване на дълговото бреме на Атина.
Лагард призна, че страните от еврозоната, начело с Германия, са категорично против една от идеите на базираната във Вашингтон международна финансова институция, която предвижда чисто и просто част от гръцкия дълг да бъде опростен.
Правителството на Великобритания заяви, че няма никакви финансови ангажименти към програмата за помощ за Гърция. „Ние признаваме, че Гърция има спешна нужда от временно финансиране през следващите няколко седмици, докато й бъдат отпуснати средства от европейските фондове, и ще се опитаме да бъдем толкова конструктивни, колкото можем. Но, както подчерта министърът на финансите, ние няма да отстъпим от принципа, че парите на британските данъкоплатци не трябва и няма да бъдат използвани за погасяването на каквито и да е било помощи за еврозоната", казва се в изявлението на правителството.
За днес е насрочена телефонна конференция на Еврогрупата (министрите на финансите на 19-те държави от еврозоната), като основната тема, разбира се, ще бъде Гърция.
Председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум каза, че днешната телеконферентна връзка ще даде сигнал на финансовите министри от еврозоната да поискат от националните си парламенти да одобрят започването на преговори за предоставяне на трети пакет финансова помощ на Гърция от Европейския стабилизационен фонд.
Разговорът между финансовите министри на 19-те държави от еврозоната ще започне в 8 ч. по Гринуич (11 ч. българско време).
