Зад забележителния вид на десетките керемидено червени стъпала, подредени под перфектна геометрия, се крие древно инженерно достижение. Това са стъпаловидните кладенци на Индия - впечатляващи съоръжения с дълбочина до около 30 метра, които улавят и съхраняват дъждовната вода.
Наглед звучи просто, но зад кладенците стои архитектурно познание, смайващо за периода, в който те изникват в региона.
Една част от кладенеца събира дъждовната вода, но когато тя достига до центъра му, вече е преминала през няколко пласта пясък и е напълно годна за пиене. Стъпалата също не са случайни - те достигат до самото дъно на кладенеца, за да може прясната вода да е достъпна целогодишно.
Когато британците колонизират Индия, без да имат достатъчно познания обявяват откритите кладенци за нехигиенични и те са изоставени на милостта на природата.
В началото на тази година обаче най-накрая идва време за промяна за тези инженерни чудеса. Държавни институции съвместно с неправителствени организации започват почистване, реставрация и консервиране на кладенците в Ню Делхи, Джайпур и други индийски градове.
От Световния фонд за паметници посочват на официалния си уебсайт, че един от кладенците, които са почистили, е бил толкова покрит с растителност, че не си е личало какво въобще има там.
До средата на 2025 г. в Ню Делхи са почистени и реставрирани 16 стъпаловидни кладенеца.
Те са датирани от 200 до 400 г. сл. Христа и са проектирани да са устойчиви на земетресения. Заради дълбочината им водата вътре остава приятно хладка дълго време и по оценка на Индийския национален тръст за изкуство и култура част от кладенците дори могат да се използват по предназначение.
14 от тях са отворени за посетители, само че другите два, макар и почистени, са напълно пресъхнали и са опасни за туристите.
С реставрацията на стъпаловидните кладенци се заема и Арун Кришнамурти, основател на Фондация на еколозите на Индия. Неговият живот е посветен на спасяването на индийски водоеми и сега той се посвещава изцяло на каузата за опазването на уникалните за страната кладенци.
За "Си Ен Ен" Арун подчертава, че кладенците не изискват сложна модерна техника или колосални средства за спасяването си.
А причина за опазването на индийските кладенци има и отвъд това, че биха могли отново да снабдяват с вода индийците.
В Индия водата е ресурс с почти божествен статут и затова стъпаловидните кладенци са оформени като храмове, обърнати с върха надолу. Някои от тях са украсени със смайващо детайлни скулптури на божества и мотиви, които са произведение на изкуството сами по себе си.
Кладенците са били и важно място за социални срещи и за отдих покрай хладните води на дъното.
Не на последно място, този тип водоеми се намират само в Индия, макар че целият регион се слави със сух и топъл климат. При обиколката на кладенците се разкриват цял позабравен свят и култура на нация, която със сигурност е знаела как да строи красиви и ефикасни съоръжения.
Арун смята, че би било престъпление стъпаловидните кладенци да продължават да се неглижират от властите и да се рушат от времето и природата.
Той приема и че няма нужда в Индия тепърва да се измислят нови начини за пестене на вода, след като древните индийци са намерили доказан начин да я съхраняват, при това със стил.
