Гледката на огромните жилищни комплекси, в които е наблъскана немалка част от населението на Китай, е стряскаща.
Става ти горещо и клаустрофобично само от вида на бетонните мастодонти и идеята за хилядите живущи в кутийките им.
Това е съвременният вид на огромните мегаполиси на страната, само че преди столетия, когато животът е изглеждал доста различно, китайците са имали собствен начин за съобразено с климата строителство.
Част от него са били небесните кладенци в къщите, нещо подобно на патиото или атруима в южните части на Испания. Това са малки вътрешни дворове, понякога с вода, чиято функция е да охлаждат.
Небесният кладенец е типичен за традиционните къщи в Южен и Източен Китай.
Отличителното за него - в сравнение с архитектурата на вътрешните дворове в други части на страната, е, че е малък и тесен и не толкова изложен на околната среда - например слънце или дъжд. Горната част се формира от издължените покриви на сградата.
Подобно строителство е било често срещано при къщите от времето на династиите Мин и Цин, т.е. от XIV до XX век. Тези сгради са големи и проектирани така, че в тях да се събират големи фамилии с всички няколко поколения. В средата пък е малкият двор.
Типично е, че той обикновено е правоъгълен, в центъра на къщата. Около него има стаи от всички страни. При по-големите къщи може да има и два подобни кладенеца.
Една от целите на подобно строителство е била именно да се поддържат по-ниски температури. Когато вятърът духа над постройка с подобен двор, той навлиза през отвора. Обикновено въздухът на открито е по-хладен от този на закрито или в случая - полуоткрито.
Той се спуска по стените към по-ниските части на постройката и създава въздушен поток, измествайки загретия въздух на двора, който пък излиза през кладенеца.
Освен това техниката е служела и за навлизане на светлина, но и за ограничаването на прекомерното излагане на слънце, за по-добра вентилация и събиране на дъждовна вода, обяснява пред "Би Би Си" Ю Юхон, който от 30 години се занимава с реставрация на небесни кладенци в област Уюан в югоизточната провинция Дзянси.
"Зелени заедно"...
е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
В най-южните части на страната - провинциите Гуанси, Гуандун и Хайнан, а също и в северната част на Виетнам, по-дългите и горещи лета са изисквали тези по-малки и по-тесни дворове.
Така стаите и стените около кладенеца спират светлината и дъното му остава хладно. Освен това топлият въздух от къщата може да се издигне и излезе през отвора отгоре - точно като от комин.
Като преходно пространство между вътре и вън кладенецът действа и като буфер за топлината. Най-ефективен е обаче, когато има вода в затвореното пространство.
Изпаряването ѝ охлажда въздуха, а водата е идвала от дъжда, който се е събирал в кладенеца. Затова дворовете имат улеи, с които се е отводнявал дъждът, падащ от покривите. В центъра на доста от кладенците има и каменна вана, в която да се задържа водата, а в студени дни - и за огньове.
В днешни дни дори са правени проучвания, според които температурата в подобен двор е с до 4,3 градуса по-ниска, отколкото отвън.
Подобни сгради е имало стотици години в Китай, но те постепенно са забравени от хората, които търсят по-съвременни удобства. В последните две десетилетия обаче в страната има тенденция към връщане и възстановяване на старата архитектура - част от по-големия тренд за възраждане на традиционната култура.
Благодарение на това постройките с небесни кладенци се появяват отново полека лека.
Ю Юхон например е реставрирал 300 годишна къща с кладенец за британец и китайската му съпруга. Двамата са решили да дадат нов живот на триетажната сграда и я направили бутиков хотел.
Хотелът има и климатици, но двамата са решили да запазят общото пространство около кладенеца в оригиналния му вид - без покрив и с естествена вентилация. Това, установяват те, осигурява естествен хлад и в къщата.
Завръщането на старите методи се окуражава и от политиката на правителството в Пекин за по-екологично строителство, с по-малко разход на ресурси и по-малко замърсяване, включително са издадени зелени стандарти за добра изолация и съобразени с околната среда строителни материали.
Затова при проектирането на нови, енергоспестяващи сгради архитектите се обръщат към принципите на небесните кладенци.
Пример за това е сградата на Националния център за инженерни технологии на тежките превозни средства в Дзинан.
Центърът се помещава в нова, 18-етажна сграда със стъклени стени. Отвътре обаче има гигантски небесен кладенец - от петия до последния етаж. Това помага да вентилацията и осветлението в централната част и намалява употребата на ток.
Нещо подобно се използва и при строежа на някои небостъргачи, но вместо вътрешен двор, те имат само идеята за подобна вентилация.
68-етажна сграда в Донгуан, провинция Гуандон, има вътрешни "тръби за вятър", които осигуряват полъх на всеки етаж и работят по същия начин като кладенците. Така в сградата се поддържа приятна температура през есента и пролетта.
Възраждането на старите техники обаче не е толкова лесно, колкото може би изглежда. Традиционните кладенци имат различни форми и размери, съобразени със спецификите на конкретното място като светлина и валежи.
Затова и прилагането им днес изисква съответния подход и проучване.
Носталгията по тези вътрешни дворове вероятно се дължи и на нещо друго. Те са имали и функцията на място, където да се събират семействата и да общуват.
"Може би промените в начина на живот също събуждат носталгия у хората, които живеят в бетонни джунгли", казва Уан Джънфън, специалист по науки за околната среда към университета в Лайден, Нидерландия.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на Кауфланд България, UniCredit Bulbank, Cargotec, RÖFIX, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg, Инестбанк, Hitachi Energy.
