Сезонът на летните кинохитове по традиция отвращава културните сноби и привлича масовата публика с особено потентни филмови феромони.
Елитарното малцинство се гърчи в гримаса на погнуса и жадува за фестивалната есен на четиричасовите експериментални черно-бели опуси, докато базовите консуматори пазаруват билети за лъскавите, висококонцептуални сезонни сладкиши.
Доминират комиксовите, тийн, фентъзи, фантастични, епични, апокалиптични жанрови изделия, наблъскани със стероидите на масивни маркетингови кампании.
Явлението "летен хит" е мразено и обичано, но малцина са безразлични към този толкова важен и добре дефиниран момент в развлекателната индустрия.
Традицията филмовите компании да пускат най-масовите си продукти през лятото всъщност започва с един автентичен шедьовър на седмото изкуство - "Челюсти" на Стивън Спилбърг от 1975-а година.
Днес изглежда съвършено логично, че една от най-значимите характеристики на бизнеса води своето начало от кариерата на "Брадатото Божество на Холивуд".
Преди 42 лета младият Спилбърг предлага на публиката първокласен хорър филм, направен като качествен трилър на Хичкок.
Страхотно структуриран съспенс, безупречна естетика и архетипни и митологични по своята природа образи, вградени в модерен жанров поп контекст.
Историята за голяма бяла акула, която тероризира плажуващите в измислено американско ваканционно градче през лятото е проста до гениалност.
Спилбърг разполага със сравнително тромави специални ефекти, олицетворени от механичната акула, която режисьорът кръщава Брус на своя адвокат Брус Реймър.
Неговото великолепно въображение се справя с техническите предизвикателства. Той използва "the less is more" метода на Хичкок и се възползва от старото еволюционно правило, че онова, което не се вижда, е най-страшно.
"Челюсти" е безупречен образец за чисто кино.
Качествената рекламна кампания на "Юнивърсъл" допринася за превръщането на филма в първия по рода си летен екранен феномен.
Спилбърг е само на 28 години, но неговото произведение остава на първо място в американския бокс-офис за умопомрачителните 14 поредни седмици.
Това е първият филм в историята на киното, който достига печалба от над 100 милиона долара, а в края на своя показ в салоните на САЩ вече е натрупал немислимите 260 милиона.
"Челюсти" става най-касовият филм за всички времена до появата на първия "Междузвездни войни" на Лукас две години по-късно.
До голяма степен зрителският феномен "Челюсти" павира пътя и за "Междузвездни войни" и за следващия монументален мегахит на Спилбърг - "Извънземното".
"Челюсти" струва само 8 милиона долара, но дори това е двойно на първоначално предвидената инвестиция.
Проблемният снимачен период напомпва средствата и хвърля графика в хаос. Снимачните дни скачат от 55 на 159, акулата Брус се чупи постоянно и просто не желае "да играе", а водните снимки са кошмар.
Но крайният резултат е материализирана мечта.
Способността на "Челюсти" да "страхува" публиката няма паралел в историята на киното.
Медиите по това време съобщават, че хиляди хора са се отказали да ходят на плаж след гледането на филма, а някои остават травмирани от водата години наред.
Фурорът е епичен. Хората искат да бъдат уплашени, да преживеят среща със суровото олицетворение на смъртта, но без да рискуват крайник или важен орган.
Голямата бяла акула е демонизирана от публиката и средствата за масовата комуникация.
След "Челюсти" хищната риба е възприемана като един от най-страховитите и опасни поп-културни злодеи, а ноторната репутация се пренася във всички сфери на познанието и засяга дори научно-популярните предавания и документални филми, посветени на древния звяр.
Следват няколко трагични продължения без режисьорския авторитет на Спилбърг.
Формулата на "Челюсти" за лятно развлечение обаче е копирана от стотици други филми и творци в годините напред.
Качеството на сезонните блокбастъри днес е съмнително, но не трябва да забравяме, че всичко тръгна от един наистина легендарен летен филм.
А вие все пак внимавайте по морето.
Водата е лъжовна, крие тайни и може да ви запознае с някой гладен за човешка плът Брус.
