Обикновено няма по-въздействаща фраза за началото на един филм от многозначителното "Събитията са базирани на истинска история". Това често означава, че сюжетът целенасочено се намества между два стола - творческата интерпретация и фактите, като зрителите през цялото време ще играят на "Разбери кое е истина и кое измислица".
За повечето режисьори предупреждението в началото на филма е закачка, хвърлена ръкавица в лицето на аудиторията, но не и за Дейвид О. Ръсел.
Когато неговата мистерия по исторически мотиви "Амстердам" започва с "Много от това наистина се е случило", той има предвид, че историята само ще подложи за цикъл от абсурди и комедия.
Трима невинни ветерани са въвлечени в загадъчен казус с убийство, високопоставени, правителствени лица следят случая изкъсо, реалистично направени човешки органи се разнасят из екрана, и все пак Дейвид О. Ръсел извежда хумора на преден план, превръщайки "Амстердам" в приблизително точно копие на "Американска схема", другото му заглавие, което се опираше на добри актьори и не особено добър сценарий.
В "Амстердам" базисният материал не се променя много. Отново ни се дава метаморфозата на Крисчън Бейл, темата отново е подплатена от нелепиците на героите, по-скоро повърхностни в своите действия, отколкото оригинални, и отново цялата вихрушка се формира около събитие, извадено от срамните исторически хроники на САЩ.
Разликата този път е, че Ръсел се опитва да даде политическа поука и да разобличи печелившия от нестабилната демократична ситуация. Послание, което може да се отнесе към много съвременни държави и което щеше да е една идея по-ясно, ако не беше хвърлено в няколко поджанра.
Историята на "Амстердам"започва в Ню Йорк през 30-те години на XX век.
Двамата приятели и съдружници Бърт (Крисчън Бейл) - лекар, загубил едното си око през Първата световна война, и Харолд (Джон Дейвид Уошингтън) - чернокож адвокат и ветеран от същата война, са наети да задълбаят в лекарските заключения за смъртта на сенатор Бил Мийкинс (Ед Бегли-джуниър).
Една детайлно представена аутопсия е необходима, за да ги убеди, че в кончината на сенатора се крие по-голяма сензация от старост и разклатено здраве. Но точно когато се опитват да информират дъщеря му, тя е бутната от непознат на улицата и прегазена от кола, а свидетелите и полицията решават, че адвокатът и лекарят са отговорни за инцидента.
Когато става напечено, Бърт, разказвачът на историята, се пренася назад в годините и си припомня първата си среща на фронта с Харолд, пактът, който сключват, и допълването на групичката им от медицинската сестра Валъри (Марго Роби), която в свободното си време създава ексцентрично изкуство с извадените куршуми от телата на войниците.
Някога приятелите са споделяли бохемско жилище в Амстердам, но след края на войната чувството за дълг на Бърт напомня за себе си и го връща обратно при съпругата и лекарската му практика. Не след дълго в Ню Йорк пристига и Харолд с амбициите си да завърши право и да защитава бедните чернокожи със силата на закона.
По ирония на съдбата обаче, в дъното на знаковия му случай стои богат бял американец, който след 12 години събира своенравната дружинка на Бърт, Валъри и Харолд в нова верига от проблеми.
Казва се, че трима винаги са много, но в пакта между героите на "Амстердам" третият човек е наложителен, за да балансира крайностите на другите двама, които се държат като пациенти от "Полет над кукувиче гнездо".
Чудати, праволинейни и с кьопава преценка за реалността и хората в живота им, Валъри и Бърт се наемат да разплетат най-голямата загадка на десетилетието, докато Харолд внася ред в поразиите им и държи фокусът в първоначалния замисъл на филма.
Вероятно и сами разбирате, че от целия микс от хрумвания и концепции за разказ на Ръсел, сатирата, предразположена от таланта на актьорите, изплува най-отгоре. Смешно е, стига, разбира се, да намирате режисьора за забавен (за справка "Американска схема" и "Наръчник на оптимиста").
При всяка отделна сцена приоритетът е абсурдността. Наблюденията и коментарите за историческата действителност са избутани в ъгъла, а мистериозното убийство, което гръмва в началото на филма, е само подстрекател за демонстрация на първичните постъпки на героите.
От време на време Ръсел се опитва да завие в посоката на политически трилър, като пусне тревожните паралели между миналото и настоящето, но изглежда, че фактите зад филма са далеч по-забавни за него и затова е предпочел да напои "Амстердам" с комедия от грешки, а не с критика към машинациите по върховете на властта.
Разрезът на американската политика не стига по-дълбоко от лек фарс, който да ви разведри на фона на задаващата се плачевна зима. Естествено, със съдействието на популярни от киното имена, доказващи, че когато един актьор е наистина добър, той е добър във всичко - от комедия, до драма и заглавия на DC и Marvel, давате им сценария и те го спасяват от заложената посредственост.
В последно време филмите за американската история и личностите в нея станаха новите филми за Холокоста - онези заглавия, заради които веднага да си кажете "Аман, какво още може да се каже по темата, което да не е казвано преди? Не им ли писна да правят едни и същи филми отново и отново?".
В общ план "Амстердам" на Дейвид О. Ръсел не бяга от тази категория въпроси. Влиза с двата крака, още повече, че режисьорът започна да повтаря и собствените си филми, но поне историята е така заснета и изиграна, че да даде на зрителя нещо друго, освен желанието да забрави за последните 2 часа от живота си.
Премиерата на "Амстердам" в българските кина е на 7 октомври.
