Бенедикт Къмбърбач обича да използва думата "цветнокож".
И тъй като самият актьор е олицетворение на британската аристократична бледност, борците срещу расовата дискриминация винаги се възмущават от тази дързост. Активистите определят Къмбърбач като "назадничав" и "не в крак" с тенденциите, според които "цветнокож" е крайно неподходяща дума.
Те обаче не подозират, че родът Къмбърбач е наследник на роби, които са работили по плантациите.
До 2010 г. звездата от "Игра на кодове" сам не подозира каква точно кръв тече във вените му. Именно през тази година той получава писмо от своя братовчедка на име Хелън Аштън, която му съобщава, че е открила нещо "много любопитно".
Оказва се, че Аштън е успяла да проследи родословното дърво чак до Барбадос, където са били роби предшествениците им.
За съжаление Къмбърбач така и не прочита писмото на братовчедката си, защото си мисли, че е поредното писание на някой негов фен. Хелън обаче получава втори шанс да говори с актьора на неговата сватба и тогава успява да му разкаже всичко, което е научила за рода и на двамата.
Въпреки че Аштън е с бледа кожа като на Къмбърбач и има сини очи, тя открива, че е от смесен произход. Тя е директна наследница на робиня в Барбадос на име Елизабет, която е забременяла от белокожия притежател на плантации със захарна тръстика - Лорънс Трент Къмбърбач.
По онова време фамилия Къмбърбач се смята за "по-висша" и всячески се опитва да прикрие, че бебетата на Лорънс са от чернокожа робиня.
Въпреки че децата са с много тъмни очи и много къдрава коса, всеки път, когато се заговори за произхода им, всички от семейството замлъкват. Традицията обаче повелява деца, родени от връзка между робовладелец и робиня, да носят фамилията на робовладелеца, и така бебетата се раждат като Къмбърбач.
Хелън разказва на своя братовчед Бенедикт любопитна случка, при която Къмбърбач от Барбадос посетили роднините си Къмбърбач във Великобритания и последните били крайно изненадани, че гостите им са цветнокожи.
Историята на фамилията може да се проследи до 1690 г., когато британците Къмбърбач пристигат в Барбадос. Те са осем пъти прародители на Бенедикт и неговото поколение и планират да натрупат състояние от захарните плантации.
Захарта е ценна суровина, която е наричана "бялото злато", и век след пристигането на острова семейството вече притежава стотици роби и десетки декари плантации. По официални данни Лорънс Трент Къмбърбач никога не се жени.
Според откритията на Хелън Аштън той има дълга връзка с робинята Елизабет, която явно е била по взаимно съгласие.
Репортер на "Дейли Мейл" също се заема да провери историята като отива лично до Барбадос и посещава църквата "Свети Петър", в чието гробище има редица надгробни камъни, на които пише "Къмбърбач". В архивите на острова наследниците на фамилията са описани като "мулати".
Постепенно носителите на името Къмбърбач влизали в брачни съюзи с белокожи и тяхната кръв ставала все по-смесена. А и връзките между робовладелци и техните робини не били нещо необичайно за Барбадос, където има стотици такива наследници.
За цялата тази история Хелън Къмбърбач, по съпруг Аштън, разбира, когато от чисто любопитство решава да се обърне към генеалог, който да проследи родословното ѝ дърво.
Не след дълго специалистът ѝ изпраща куп документи, които водят към Къмбърбач и към Барбадос. Хелън е крайно учудена от откритието, най-малкото защото е с много бледа кожа и сини очи, но колкото повече рови в миналото си, толкова повече се убеждава, че действително произхожда от чернокожи роби.
След като вече е категорична в родословието си, Аштън се опитва всячески да разкаже за това и на своя популярен братовчед.
Остава въпросът колко ли още наследници на връзки между робовладелци и техните робини не подозират за техния произход и не биха го научили, освен ако не се обърнат към генеалог.
Отговорът на този въпрос идва от сър Хилъри Бекълс, академик в Барбадос, който е лаконичен - "много".
