Да изровим глави от пясъка и да подчертаем най-важното: дори при наличието на други опции, фантастичният епос "Дюн" е филм, който трябва да се гледа на кино.
С тази цел е замислен, по такъв начин е създаден и така потапянето в пустинята на Аракис е най-пълно - чрез великолепните картини, уловени от камерата на Грег Фрейзър ("Rogue One") и режисирани от Дени Вилньов ("Сикарио", "Първи контакт") и с музиката на Ханс Цимер ("Гладиатор", трилогията "Батман" на Нолан).
Просто "Дюн" е едно от малкото кино събития без супергерои в тях, които заслужават да се гледат на възможно най-голям екран.
Вилньов се заема с една на пръв поглед непосилна задача - да адаптира фантастиката на писателя Франк Хърбърт, и в голяма степен успява да се справи с нея с помощта на талантлив екип зад камера и отлично подбран актьорски състав.
А когато знаков роман се сдобие със сполучлива адаптация, победители сме всички ние, зрителите.
Един месия в центъра на заговор с космически пропорции
"Дюн" запознава зрителите с благородната династия на Атреидите - владетели на планетата Каладън, свикнали да властват с морска и въздушна сила, които от императора на познатата вселена получават нова заръка. Те трябва да напуснат родната си планета и да се отправят към пустинната Аракис, из чиито пясъци се добива най-ценния ресурс във вселената - т.нар. подправка, която прави възможно междузвездното пътуване.
Това е изключително отговорна, но и изключително опасна задача, защото Атреидите ще заменят безпощадните Харкони, властвали десетилетия над Аракис и натрупали състояние, благодарение на добивите на подправката. А това е почти сигурен повод за сблъсък между дук Лито Атреидски (Оскар Айзък) и отблъскващия барон Харконен (Стелан Скарсгорд от "Чернобил").
Всичко това обаче е фон за историята на младия Пол Атреидски (Тимъти Шаламе), наследник на дук Лито. Обучаван от дете както от най-добрите воини на баща си, така и от майка си (Ребека Фъргюсън) в тайните на нейното сестринство, Пол има огромен потенциал, но му тежи бремето на очакванията - или предположенията - на други хора, че е своеобразен месия, който може да преобърне историята - не само на Аракис, но и на цялата галактика.
Но за да реализира дори частица от този потенциал, той първо ще трябва да оцелее. А това на Аракис е трудно - не само заради жегите, представителите на т.нар. Фремен (Свободните в книгата), които се крият из пустинята, или заговорите на харконите, но и заради гигантските пясъчни червеи, които поглъщат всеки неподготвен, осмелил се да крачи из тази сурова земя.
Филмово изкуство с огромен бюджет
Много трудно е "Дюн" да не се разглежда в контекста на миналото - опити за адаптация на всепризнатата научнофантастична класика на Франк Хърбърт е имало и преди.
Алехандро Ходоровски така и не успява да реализира своя "Дюн" през 70-те, а Дейвид Линч ("Туин Пийкс") режисира една разочароваща версия през 1984 г., от която се срамува и до днес. Интересен прочит правят от телевизионния канал SiFi в началото на новия век, но разликата между телевизионен проект и пълнометражен филм е нещо, което не може да се пренебрегне.
И тук се появява Дени Вилньов, за когото това е мечтан проект. Това личи по вниманието към детайла дори при такава мащабна продукция, както и от уважението, с което е подходено към адаптацията на книгата - както за да останат доволни читателите ѝ, така и да разберат незапознатите зрители за какво точно става дума.
Вилньов започна пътя си в Холивуд с филми с ограничен бюджет, но силни сценарии ("Затворници", "Враг", "Сикарио"), за да се пренасочи впоследствие към все по-мащабната фантастика, правена с все повече пари ("Първи контакт", "Блейд Рънър 2049"), а "Дюн" е кулминацията на този му преход.
Една константа в работата му е отличният актьорски състав и тук той отново работи с актьори, повечето от които перфектно подбрани за ролите си, от които успява да измъкне запомнящо се изпълнение. В този списък влизат не само гореспоменатите, но и доказани имена като Джош Бролин и Хавиер Бардем, млади надежди като Зендая и дори Джейсън Момоа с вероятно най-сполучливото си изпълнение на голям екран.
Запазва се обаче и друг елемент от творчеството на режисьора - спокойният, за някои зрители дори муден разказ, основан на акцентирането върху визуалните послания. Не, филмът няма да ви се стори протяжен като "Блейд Рънър 2049", но и не очаквайте трудна за следене динамика.
Вилньов обаче успява да създаде напрежение именно в онези моменти, в които то е необходимо - от първата среща с пясъчен червей, през най-черната нощ за Атреидите до първите изпитания на Пол по пътя към славното бъдеще, което му приписват.
В крайна сметка резултатът не е хаотичен и забързан епос в стила на "Отмъстителите", т.е. това, с което свикна публиката в киносалоните. Величието на екран тук е по-спокойно, по-изчистено и дори по-красиво.
За питащите "Като книгата ли е?"
Без значение дали сте чели "Дюн", важно е да знаете, че тази адаптация е може би възможно най-добрата, която би могла да бъде направена на романа на Франк Хърбърт. Книгата е изключително богата на теми, от които Вилньов и колегите му сценаристи Джон Спейтс и Ерик Рот са се хванали основно за една - тази за месията, който не желае да бъде такъв.
Много на заден план остава темата за екологията, съвсем бегло е разгледана иначе изключително интересната култура на Фремен (свободните), в която водата е издигната в култ, просто защото на Аракис/Дюн вода няма.
Важни персонажи като Гърни Халик, Питър Де Врайс и Туфир Хауът получават изненадващо малко внимание, обяснимо обаче с оглед на всичко, което трябва да се събере в два часа и половина.
Истината е, че колкото и мащабен филм да се беше опитал да направи Вилньов - или който и да е друг режисьор - той може просто да премине по повърхността на романа.
Важното е да го направи с уважение и по разбираем за зрителя начин. Тук това е постигнато, а промените са минимални и основно имат за цел да предадат необходима информация на гледащия (добавените начални сцени) или да му спестят наистина бавните книжни моменти (сгъстеният финал).
Задължително се докоснете и до книжния "Дюн", защото той ще ви даде още повече политически интриги, значими теми и още по-детайлно развити персонажи... но ще си спойлнете продължението на филма. И като казахме "продължение":
Част втора кога?
Новият "Дюн" има подзаглавие "Част първа" и - бъдете предупредени - то не е случайно. Филмът е базиран върху едва половината от книгата на Франк Хърбърт, а финалът му на някои нетърпеливи зрители ще се стори твърде отворен.
Но, хей, Фродо не стигна до Съдбовната планина в "Задругата на пръстена", нали?
Макар да е с продължителност над 2 часа и половина, "Дюн: Част първа" има за цел да въведе зрителите в тази богата фантастична вселена и да ги запознае с началото на пътя на главния герой.
За останалото ще трябва да почакаме. Колко - не е ясно. Създаването на "Част втора", както и на желания от Вилньов трети филм (който той иска да базира върху продължението на книгата - "Месията на Дюн"), ще зависи от успеха на сегашния - както по кината, така и в HBO Max.
И не, финансовият му успех в България не е чак такъв фактор и не ви препоръчваме да го видите на кино, водени от користни мисли за сбъдване на продълженията. Просто добрият стар голям екран в залата е начинът, по който всеки зрител заслужава да се изгуби из пясъците на Аракис.
"Дюн" е в кината от 22 октомври.
