Оуен Харгрийвс е четирикратен шампион на Висшата лига и има още четири титли в Германия.
Двукратен носител е на трофея от Шампионската лига.
Има 42 мача за националния отбор на Англия, а на Световното първенство през 2006-а бе обявен за най-добрия играч в състава на "трите лъва".
Година по-късно премина в Манчестър Юнайтед след 10 години, които прекара в Байерн Мюнхен - от академията до това да изиграе над 200 мача за баварците.
Тогава започнаха проблемите му с контузии.
Халфът изигра 39 двубоя в първия си сезон за "червените дяволи" - 2007/08, но след това записа едва девет мача в следващите четири години.
С родения в Канада бивш национал на Англия работи един от най-изтъкнатите хирурзи в света - Ричард Стедман, но дори след всички оперативни намеси Харгрийвс не успя да си възвърне напълно мобилността в коляното.
"Така и не успях да се възстановя от всички операции и инжекции, които трябваше да изтърпя в Юнайтед. След тях не бях същия - споделя Харгрийвс в откровено интервю пред FourFourTwo. -
Беше ми много трудно да се завърна на терена след толкова дълго отсъствие. Чувствах постоянна болка. Сухожилията не са като костите - те са жива тъкан и болят много.
Щеше ми се да знам повече за сухожилията на по-ранен етап в кариерата си. Можех да избегна толкова много болка и мъки, ако се грижех по-добре за тялото си. Исках просто да играя футбол. Никога не съм се замислял за това колко опасни са контузиите."
След четири години в Юнайтед, в които пропусна общо 192 мача поради различни контузии, Харгрийвс премина за един сезон в градския противник Сити, преди да сложи край на кариерата си, едва навършил 31 г.
Успя да стане шампион и с "гражданите", но без особено влияние на терена, тъй като записа едва четири участия през целия сезон.
"Не ми беше трудно да се откажа, защото накрая коляното ми беше на парчета - споделя още Харгрийвс. - От друга страна, дадох всичко на футбола - напуснах дома си, сменях държави, преодолях съмненията, критиките и дори гнева. Спечелих и много трофеи.
От друга страна, знаех, че най-добрите ми дни са далеч зад гърба ми.
Инвестирах много усилия и енергия, за да мога да правя леки бегови упражнения и да участвам в двустранни игри на малки вратички. След това идваше нова контузия и всичко започваше от начало.
Бях във физическа и психологическа агония на моменти. Бях нелош футболист и можех да играя още, но тялото ми не ми позволи. Борех се със зъби и нокти, но в един момент осъзнах, че битката е загубена.
Решението беше ясно. Всичко беше приключило. Ако бях някой голям талант с изключителен пас или визия, може би можех да поиграя още малко. Но аз бях боец - бързината беше моята сила. А тялото ми се беше предало.
Това е кошмарен момент в кариерата на всеки, който го е изпитвал. В същото време изпитах облекчение, след като се отказах. Бях свободен. Вече не трябваше да се мъча на пътеката и да пия обезболяващи, за да мога да заспя.
Бих дал всичко, за да мога да поиграя още малко, но нямах този шанс. Тъкмо ми се бе родила и дъщеричка и аз го приех като знак за началото на следващия етап от живота ми."
Харгрийвс спря със състезателния футбол преди повече от десет години, но все още е близо до спорта и в момента се изявява като анализатор.
