Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гледаше Том Круз, за да се готви за "Американски психар", а колегите му го смятаха за пълен некадърник

И до днес "Американски психар" от 2000 г. е смятан за култова класика. Изпълнението на Крисчън Бейл и цялостната режисура на Мери Харън успяват по прекрасен начин да предадат идеята за токсичната култура на юпитата от края на 80-те и Америка на Рейгън.

Филмът по едноименния роман на Брет Истън Елис дава възможност на Бейл да изпъкне и да покаже огромния си актьорски талант, докато играе Патрик Бейтман - нарцистичния психопат с компулсивни влечения към убийства.

За да постигне този резултат, той залага на метода на игра на Станиславски - техника, в която актьорът се стреми да потисне максимално своята личност, за да може да се впише в ролята. Така по време на снимките Бейл се опитва постоянно да се държи така, както Бейтман би се държал, за да може да го пресъздаде изключително реалистично във филма.

Оказва се обаче, че по време на снимките на филма масово снимачният екип възприемал Крисчън като напълно бездарен актьор и хората са се чудили защо Харън продължава да държи на него. Това разказва в едно свое интервю пред сп. Moviemaker самият Бейл.

Той разказва как преди няколко години той и Джош Лукас, друг от актьорите в "Американски психар", участват в общ филм (Ford v Ferrari от 2020 г.), когато Лукас му споделил, че в началото го е смятал за много лош актьор.

"Той ми отвори очите за нещо, което дотогава не знаех. Сподели ми, че всички (на снимачната площадка на "Американски психар" - б.р.) са смятали, че аз съм най-лошият актьор, когото са виждали. Той ми каза още, че са продължавали да ме гледат и са се питали: "Защо Мери се бори за този човек? Та той е ужасен!" И едва когато са видели филма, са си променили мнението. И аз бях напълно в неведение за тези критики", разказва Бейл.

Една от причините за това той да остане неразбран от колегите си, е фактът, че не им споделя за склонността си да използва метода на Станиславски. Така например неговата колежка Клои Севини споделя, че не е можела изобщо да разбере поведението му.

"Работата с Крисчън беше доста трудна, защото не знаех цялото това нещо с Метода. Бях доста нова", разказва тя, като по думите ѝ заради липсата си на достатъчно опит не е разбирала какво прави Бейл.

"Имах трудности с това аз да искам да общувам с него, а да чувствам, че той не го иска. Егото ми ме караше да си мисля: "Той май не ме харесва? Мисли ли си, че съм ужасна актриса?", споделя още Севини.

Едва след като снимките приключват и филмът започва да бъде представян по различни фестивали, Севини получава възможност да види истинското лице на Крисчън Бейл, когато е извън роля. И по думите ѝ той се оказа много любезен и приятен човек.

Самият филм се оказва истински хит, който поляризира мненията, предизвиква дебати и създава една цяла митология около себе си. В интерес на истината обаче крайният продукт е можело да бъде доста по-различен.

На един етап от продукцията вътре е намесен и режисьорът Оливър Стоун, който има съвсем различна версия на Патрик Бейтман - мъж, който страда от раздвоение на личността и това го кара да убива. Освен това той иска съвсем друг актьор за ролята - Леонардо ди Каприо.

За Мери Харън обаче това е неприемливо - за нея този образ ще създаде твърде много симпатии, а тя иска точно обратното - Бейтман да е възможно най-антипатичен и отблъскващ в своя излъскан и успял вид.

От своя страна пък, Бейл иска да изиграе човек чудовище - нещо, на което малко актьори са готови. Именно това печели Харън и тя защитава с всички сили решението главната роля да отиде при британеца.

Двамата заедно успяват да създадат онази версия на Бейтман, която искат да видят на екран - самовлюбен, арогантен, безчовечен и жаден за кръв човек, криещ се зад маската на успешен професионалист с перфектно тяло и перфектни визитни картички.

По-късно Бейл ще разказва какво е било нещото, което го е събрало с Харън по отношение на персонажа.

"Мисля, че нещото, което ни обединяваше в това, беше, че не се интересувах от неговия произход, детството му, и тя също. Гледахме на Бейтман като на извънземно, което е кацнало в безсрамно капиталистическия Ню Йорк от 80-те и огледало се е наоколо и си е казало: "Как да се представя като успешен мъж в този свят?" И това беше нашата отправна точка. Не искахме да говорим защо той е такъв, нито какво се е случило в детството му", разказва актьорът.

Крисчън Бейл посочва също така за какви примери е гледал за ролята, като посочва две имена - Том Круз и Доналд Тръмп.

"Ако някой беше кацнал по това време и беше започнал да се оглежда за алфа мъжкари в културата, алфа мъжкари от бизнеса и т.н., тогава Том Круз със сигурност щеше да бъде един от онези, към които да погледнеш и да се стремиш да подражаваш", обяснява той, продължавайки метафората си с Бейтман като извънземно.

Затова той обяснява, че е облепил караваната си на снимачната площадка с редица снимки на Том Круз и други мъжки модели от 80-те - все хора, които Бейтман би възприел като модели за подражание.

По същия начин Доналд Тръмп би бил някой, когото Бейтман би се опитвал да имитира, смята Бейл.

"Ако Бейтман беше наоколо днес, той вероятно щеше да бъде вдъхновен да се кандидатира за президент", допълва още британският актьор.

За щастие "Американският психар" остава именно там, където трябва да бъде - в историята на литературата и на киното - нещо, което да четем и да гледаме, откривайки чудовището Бейтман по един далеч по-безопасен начин.

   

Най-четените