За него се знае, че само той може да убеди баба си, че не е гладен и че в календара му след 31 март идва 2 април, защото никой не може да се шегува с него.
Но той е повече от това. Чък Норис отдавна е легенда и всички шеги за неговата непобедимост са създали един забавен и въпреки това леко мистериозен ореол.
Самият той е роден на 10 март 1940 г. и макар възрастта му да напредва, всички знаем, че смъртта по-скоро ще се направи на коледарче, вместо да му вземе живота.
И все пак има един гигант, който е способен да се изправи срещу Чък Норис. Един единствен човек, който е по-силен от смъртта, въпреки че тя го настига твърде рано - Брус Лий.
Тези две легенди на бойните изкуства в киното са родени в една и съща година (1940г.) и се движат по една и съща кариерна траектория до 1973г., когато Лий умира само на 32 години. Иконичната бойна сцена от "Пътят на дракона", в която двамата се бият, е абсолютна попкултурна еманация на кунг-фу майсторстото и битката между Изтока и Запада.
Кои са тези двамата
Чък Норис се фокусира върху бойните изкуства след службата си във военновъздушните сили на САЩ. Успехът му в турнирите го водят до кариера в киното и телевизията.
Брус Лий идва от Хонг-Конг и бързо си пробива път в Холивуд като актьор и режисьор. За жалост, той умира твърде рано от церебрална едема, за която се смята, че се е появила заради многото обезболяващи медикаменти, които е приемал.
За разлика от Норис, Лий не е участвал в много състезания и турнири, но става известен с невероятните бойни техники, които прилага.
Брус Лий и Чък Норис се срещат за първи път през 1964г. по време на демонстрация на бойни изкуства в Лонг Бийч, Калифорния. Двамата са впечатлени един от други и скоро след това Лий кани Норис да участва във филм, който той режисира.
Става дума именно за "Пътят на дракона", в който Норис се появява в края на филма и се бие с Лий в Колизеума. Сцената продължава 10 минути и се приема за една от най-епичните бойни сцени в историята на киното.
Приятелството между Брус Лий и Чък Норис е легендарно, като двамата често тренират заедно, но противно на това, което масово се говори, двамата никога не са влизали в професионална схватка.
Веднъж в едно свое интервю Норис е попитан кой би победил, ако двамата с Лий се сбият наистина. Интервюиращият обаче не получава отговор, а единствено типичната за "тексаския рейнджър" сентенция, че "да се фукаш е идиотска идея за трупане на слава".
Това, което споделя той за добрия си приятел (а според някои и учител по кунг-фу), е, че Лий бил "изключително харизматичен и приятелски настроен" - както в личния си живот, така и на големия екран.
И въпреки че и двамата категорично отхвърлят идеята за реална битка помежду им извън "Пътят на дракона", спекулациите продължават, а въпросът кой би победил в бой между двамата, още вълнува феновете на бойните изкуства. Нещо като "какво ще стане ако се сбият голяма бяла акула и косатка".
Някои смятат, че бързината на Лий би била достатъчна, за да повали Норис, но други са на мнение, че силата и размерите на Норис биха му спечелили победа срещу кунг-фу майстора.
Философия на битката
В крайна сметка, Брус Лий развива собствена бойна философия, наречена Джен Кун До. Според него традиционните бойни стилове и техники са твърде ригидни и догматични за света на уличния бой и говори за "стил без стил".
Неговата физическа издръжливост изглежда безкрайна, а подготовката му включва бягане, вдигане на тежести, бокс и стречинг. През цялото време Лий говори и за това колко е важно човек да тренира психиката и духа си, заедно с физическите тренировки, за да има пълен контрол над тялото си.
Чък също обособява свой собствен боен стил. Нарича го Чун Кук До: комбинация от много различни бойни стилове, положени върху основата на Танг Су До.
Подобно на своя приятел, Норис акцентира върху психичната издръжливост, без която физическата просто отива на кино. В Чун Кук До има 10 правила, по които изповядващите този стил, трябва да се водят, и те включват позитивно мислене, доброжелателство и лоялност към родината и към Бог.
На екран
Лий е син на известна оперна звезда и се появява в няколко филма още като дете. Когато е време да се ориентира към кариера, първоначално той загърбва идеята да се занимава с кино и да посвещава на бойните изкуства.
През 1965г. обаче филмови продуценти започват да му предлагат роли. Съгласява се да се появи в телевизионния сериал "Зеленият стършел", след което заваляват още оферти за роли в киното.
До 1972г., когато Лий режисира "Пътят на дракона", той вече получава абсолютна свобода като сценарист, хореограф и режисьор и сам организира всичко по баталните сцени. Последният филм, в който участва Лий, е "Игра на смърт", който, за жалост, си остава незавършен.
Норис прави своя филмов дебют през 1969г., във филма на Дийн Мартин "Разрушителният екипаж". Началото на славата обаче е поставено с вече неколкократно споменатия "Пътят на дракона".
Нещата тръгват рязко нагоре за него след екшъна "Брейкър! Брейкър!", като той е последван от филмите "Октагон", "Око за око" и "Самотният Вълк Маккуейд". На всички става ясно, че талантът на Норис освен да се бие, е и да печели пари от филмите, в които участва. А и до днес най-известната му роля остава тази на Уолкър, тексаския рейнджър.
И все пак ако трябва да питаме кой би победил в сблъсъка между Брус Лий и Чък Норис, ако битката от "Пътят на дракона" беше истинска, отговорът вероятно би посочил Лий за победител. И причината за това е много проста.
За участието си в "Пътя на дракона", Норис е трябвало да качи 20 килограма, за да изглежда значително по-едър от Брус Лий. Разбира се, целта на това е, когато Лий вземе победата накрая, да изглежда още по-внушително и невероятно.
През 2007г. Норис казва пред Empire, че по време на иконичната битка не е можел да рита във въздуха, тъй като с новите си килограми едва е можел да се отлепи от земята.
Едно е сигурно: дори и натежал, и без възможност да рита във въздуха, Чък Норис си остава човек, срещу когото не бихте искали да се изправите в ръкопашен бой. Същото се отнася и до Брус Лий.
