Докато някои велики режисьори не одобряват доминацията на филмите по комикси в салоните, други - като неколкократно номинирания за "Оскар" Пол Томас Андерсън - всъщност ги харесват и виждат ползата от тях.
Андерсън, чийто най-нов филм Licorice Pizza беше номиниран за "Златен глобус", изказа мнението си за филмовите истории за супергерои в интервю за The New Yorker.
Попитан как гледа на кино индустрията днес, той казва, че се чувства "по-щастлив от всякога да работи във филмовия бизнес". Посочва, че има своето "малко ъгълче в пясъчника" и работи с хора, на които се възхищава.
"Очевидно стана дори по-сложно със стрийминга и един вид прекомерния брой филми за супергерои", посочва Андерсън, но самият той не приема тези теми така сериозно и според него твърде много се мисли по темата за филмите по комикси.
"Харесвам ги. Изглежда са популярното нещо в наши дни, за което да се чудиш дали са съсипали киното и т.н. [Аз] просто не го чувствам така. Имам предвид, вижте, всички сме нервни дали хората ще се върнат в киносалоните, но знаете ли какво ще ги върне в киносалоните? "Спайдър-мен". Така че нека се радваме за това", казва режисьорът.
Той вероятно визира предстоящия "Спайдър-мен: Няма път към дома", част от огромната вече филмова вселена на Marvel, за който се очаква и да е един от най-доходоносните филми за 2021-а.
Позицията на Андерсън, режисьор на култовия "Ще се лее кръв", е доста контрастна с тези на Мартин Скорсезе и Ридли Скот, които нарекоха филмите по комикси съответно "увеселителни влакчета" и "ужасно скучни".
Пол Томас Андерсън обръща внимание и на друг проблем за някои кинотворци от старата школа - развитието на стрийминга и финансирането на филми за малкия екран. Там също не вижда нищо нещо чак толкова ново, нито голям проблем.
Режисьорът припомня как когато той се е захванал с кино е имало много пари за правене на филми за малкия екран - т.нар. домашно видео, които са били с няколко жанрови елемента и с по-малък бюджет.
"Същото е със стрийминга - наречете го домашно видео, VHS, както искате. Това е нещо, което влиза в дома ти и ти дава развлечение, нали така? Така че полето не се е променило драстично", заявява Андерсън и посочва, че и сега има пари за правене на филми.
Неговият проблем със стрийминга е друг и познат на много потребители - че сега е трудно да откриеш това, което търсиш, просто защото "има толкова много неща".
"Аз съм от хората, които прекарват по час в гледането на менюто и после съм изтощен", обяснява Андерсън за ровенето в платформите в търсенето на това какво да гледа.
Разбираме го.
И докато Андерсън се изказва по-топло за филмите по комикси в сравнение с други големи режисьори, то двигателят в основата на Marvel Studios - продуцентът Кевин Файги, не е доволен, че малко филми по комикси се оказват с номинации за награди.
В скорошно интервю за The Hollywood Reporter той коментира, че "дефицитът" на продукции с логото на Marvel сред номинираните за големи награди според него се дължи на "жанрови предразсъдъци".
Файги посочва, че тези предразсъдъци били оставени за кратко настрана, когато "Черната пантера" (2018 г.) беше номиниран за "Оскар" в категорията за най-добър филм.
Продуцентът казва, че би искал да види подобно признание и за "Шанг-Чи и легендата на десетте пръстена" (2021 г.), тъй като според Файги той е бил успешен като филм и е показал нещо ново, което се е свързало с публиката.
"Ние признаваме [този успех], публиката го признава и със сигурност ще се радвам усиленият труд на всички хора [от екипа], които разказват своята история, също да бъде признат", казва Файги, намеквайки за награди.
Реалността обаче е друга - дори номинациите на "Черната пантера" бяха посрещнати със скептицизъм, а някои потърсиха причините за топлия прием и възхвалите към филма в акцента му върху афроамериканската култура (макар и в центъра на сюжета да стои измислена африканска държава).
"Шанг-Чи" в голяма степен е по-скоро поредният филм на Marvel, като сходствата с "Черната пантера" са най-вече в наличието на сериозен расов елемент. Докато при филмът от 2018-а акцентът беше върху преобладаващо тъмнокож екип пред и зад камера, при новата лента фокусът беше върху азиатци.
