Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Спайдър-мен: Няма път към дома" - първият задължителен филм на Marvel от много време

Marvel Studios и зрителите, следящи приключенията на техните супергерои, имаха изгаряща нужда от добър филм.

Особено в година на запознанство с нови персонажи (по-сполучливо в "Шанг-Чи", по-малко - във "Вечните") и сбогуване със стари (лесно забравимият "Черната вдовица"), която по-скоро повдигна въпроса "Добрите неща от Marvel вече само под формата на сериали ли са?".

В тази ситуация идва "Спайдър-мен: Няма път към дома" (Spider-Man: No Way Home), натоварен с огромни фенски очаквания, преследван от месеци спекулации и облягащ се смело на идеята за мултивселена, даваща огромни сюжетни възможности... но и още по-огромни надежди.

Добрата новина е, че третият (много условно казано) самостоятелен филм с Том Холанд в ролята на Питър Паркър/Спайдър-мен е най-сполучливият до момента и със сигурност ще се помни дълго.

Безспорно е и най-мащабното предложение на Marvel Studios, тук партниращи на Sony Pictures, от "Отмъстителите: Краят" насам.

И макар да се олюлява на няколко места, в края си новият филм успява да остане на крака, въпреки тежестта на очакванията.

Тийнейджърска му работа

Снимка: Александра Филмс

Новият филм продължава директно историята от края на "Спайдър-мен: Далеч от дома" (2019 г.) за това как чрез видео на вече покойния Мистерио (Джейк Джиленхол) на света е разкрита истинската самоличност на Спайдър-мен - потящият се от хормонално прегряване и трудно успяващ да сглоби цяло изречение ученик-гений Питър Паркър.

Питър, обвинен и в убийство, е принуден да живее в свят, в който половината общество го подкрепя, а другата половина гледа на него като на обществен враг номер 1. Последствията от разкритието на самоличността му са мигновени - не само върху неговия живот, но и върху тези на най-близките му хора - от леля Мей (Мериса Томей), през компанията Stark Industries до най-добрия му приятел Нед Лийдс и гаджето му Ем Джей (Зендая).

Когато достига до предела, Питър прави като всеки тийнейджър - обръща се за помощ към възрастен. В случая това е Доктор Стрейндж (Бенедикт Къмбърбач), който, противно на здравия разум, решава да помогне на своя млад боен другар и със заклинание да изтрие от спомените на човечеството, че Питър Паркър е Спайдър-мен. Питър обаче всъщност не знае какво точно иска и неколкократно променя заклинанието на Стрейндж.

Снимка: Александра Филмс

Това води до гаф с мултивселенски пропорции - в света на Питър се промъкват хора от алтернативни вселени, които знаят неговата тайна самоличност. И всички тези хора имат зъб на Спайдър-мен, макар и на други негови версии.

Така вместо един проблем да бъде решен, се появяват няколко нови, а Питър - след всички каши, които е забъркал - ще трябва да търси решение и да се изправи срещу приятели и нови врагове, за да оправи нещата. Или поне да се опита, колкото и скъпа да е цената.

Твърде много в само два часа и половина?

Това обобщение, голяма част от което видяхме в трейлърите, далеч не разкрива и половината от "Спайдър-мен: Няма път към дома", напротив. Създателите на филма са се опитали да съберат в него няколко истории, което в крайна сметка води до усещането за препускане, особено в началото.

Последствията от разкритата самоличност, която сама можеше да е основа за цял филм, бързо са заменени като основен проблем от появата на злодеи като д-р Октопус (Алфред Молина), Зеления гоблин (Уилям Дефо), Пясъчния човек (Томас Хейдън Чърч), Електро (Джейми Фокс) и Гущера (Рис Ифанс). Питър трябва да се изправи срещу врагове, с които вече са се разправяли други версии на Спайдър-мен - онези, изиграни съответно от Тоби Макгуайър и Андрю Гарфийлд.

Снимка: Александра Филмс

Същевременно колкото повече научава за тези свои противници, толкова повече започва да се разкъсва от морални дилеми. Филмът продължава линията на "Спайдър-мен: Завръщане у дома" и "Спайдър-мен: Далеч от дома" с Питър, който е в конфликт със самия себе си и не знае как да балансира между живота на младеж и предизвикателствата и заплахите на това да си супергерой. А докато се колебае, грешките му се трупат.

"Понякога забравям, че си просто хлапе", казва му д-р Стрейндж в сцена от филма. Това е и преобладаващият мотив в лентата - че главният герой все още не е пораснал, не е открил себе си и не е изградил моралния си компас, с който да действа по-правилно и то без да се съмнява в себе си.

В този филм най-накрая се прокрадва и емблематичната за персонажа тема за това, че с голямата сила идва и голямата отговорност. Нещо, което и този Спайдър-мен ще трябва да научи по трудния начин.

Всичко хубаво, но налице е проблем с прекаленият брой персонажи - вижте само колко имена изброихме до момента.

Злодеите например са взети директно от предните поредици за човека-паяк, превръщайки трилогията "Спайдър-мен" на Сам Рейми и двете части на "Невероятният Спайдър-мен" в част от филмовата вселена на Marvel (повече за мултивселената четете в текста за сериала Loki).

Ако не сте гледали скоро или изобщо старите филми, може да не разберете добре предисториите на тези хора със свръхспособности и зли намерения, дори сценарият да ги кара в определени моменти удобно да ги преразкажат сбито.

Що се отнася до мотивацията им, тя бързо се изяснява, но за филм с толкова много антагонисти, "Спайдър-мен: Няма път към дома" сякаш пропуска възможност в това да разработи наистина добре поне един.

Смях да има, защото все пак говорим за филм на Marvel Studios

Към този богат ансамбъл от лица добавете обичайният за MCU хумор, понякога и където не бива да бъде. Злодей като д-р Октопус, показан като сериозен и трагичен персонаж в "Спайдър-мен 2" (2002 г.), тук е обект на подигравки от Питър и приятелите му. От тази комедийна аура се измъква най-вече Зеленият гоблин, изигран за пореден път по прекрасен начин от винаги силния Уилям Дефо.

Снимка: Александра Филмс

Хуморът обаче е обладал по-голямата част от новия филм. След малко претупаната история с последствията от разкритата самоличност, цялата средна половина на филма напомня на анимационен филм за деца, които се опитват да спрат лошите чичковци (сравнението със "Скуби-Ду", направено от д-р Стрейндж, се оказва прекалено уместно).

Хуморът не пропуска и третото действие, но не успява да му навреди особено. То без съмнение е най-сполучливо, най-визуално впечатляващо и най-работещо от емоционална гледна точка.

Снимка: Александра Филмс

Защото тази версия на Питър Паркър, изиграна от Том Холанд, се луташе пред очите ни и постоянно се нуждаеше от ментор и спътник в продължение на три филма, плюс "Отмъстителите", а тук този Спайдър-мен най-накрая получава възможност да порасне.

Имате път към киното

Снимка: Александра Филмс

Оправдават ли се спекулациите? Има ли други изненади? Знаем, че тези въпроси човъркат някои от вас, но сме на мнение, че в случая е най-добре екранът в киносалона да даде отговорите.

Това, което можем да кажем, е, че "Спайдър-мен: Няма път към дома" е първото задължително допълнение към филмовата вселена на Marvel от много време насам. История за възможността за изкупление и тежестта на отговорностите, която най-накрая завършва оформянето на един супергерой.

И макар да се усеща като кулминация, при това не само на тази поредица, новият филм в някакъв смисъл крие потенциалът и за ново начало.

---

Премиерта на "Спайдър-мен: Няма път към дома" в кината е на 17 декември.

   

Най-четените