Харесвам концепцията за Хищниците - извънземна раса от ловци, които обикалят Космоса в търсене на предизвикателно сафари и го откриват в човешкото упорство и зверския ни инстинкт за оцеляване.
Това обаче не означава, че концепцията не се изтърква. Замислих се по темата, докато гледах трейлъра на филма предистория Prey (2022 г.). Той ще предложи същото като предните от поредицата, само че всичко е базирано в друга епоха - както сценарно, така и в истинския живот. Вместо човешката чест да я брани бял (или тъмнокож) мъж в настоящето, ще го прави млада индианка по време на Гражданската война в Щатите. O tempora, o mores!
Най-полезното, което направи трейлърът на Prey, е да ме подсети за оригинала. През 2022 г. се навършват 35 години от появата на "Хищникът" - легендарният наблъскан с тестостерон екшън с Арнолд Шварценегер, който отлично улавя една вече поотминала епоха в Холивуд.
Налице са големи бицепси, една-единствена жена за цвят, стереотипни персонажи, сексистки шеги, хабене на куршуми на килограм, експлозии, които могат да бутнат няколко мавзолея, и, разбира се, тонове култови реплики.
Припомням ви само една сцена - кипи разгорещена престрелка, героят на Шварценегер влиза с ритник в колиба и преди да почне да терминира, казва бавно и спокойно "Чук, чук!".
"Хищникът" хем се опитва да е сериозен на места, хем на други е на ръба на пародията, но вероятно някъде там се крие и чарът му. Чар, който с помощта на стрийминг услугата Disney+ реших да проверя дали все още мога да открия.
Накратко, филмът ни среща с Дъч, героят на Шварценегер, и ръководеният от него отряд напомпани и въоръжени до зъби наемници, които вършат мръсната работа там, където други не искат или не е редно да се цапат (абе, оригиналните The Expendables). Спасителна операция е залегнала в сценария като причина наемниците да бъдат пратени в джунгла в Централна Америка, където от доминиращи алфа-хищници на лов за мургави партизани постепенно да се превърнат в плячка за нещо по-опасно и по-тежко въоръжено от тях.
Няма да запомните мисията на отряда на Дъч - самите наемници я забравят. Това ясно личи в момента, в който откриват лагера на партизаните и вместо да се впуснат във внимателна спасителна операция, започват да мятат гранати и да стрелят на месо. С други думи, не искате точно тези хора да ви спасяват.
Първите 40 минути от филма минават като стандартен екшън, в който лошите падат един след друг, а добрите се оказват почти неуязвими. "Нямам време да кървя", заявява един от наемниците, игран от бившия кечист Джеси Вентура, когато е прострелян.
Защо не посочвам име? Защото и това няма да запомните. Отрядът на Дъч е съставен от стереотипни мъжаги, които зрителят различава не по абсурдните им прякори, а с нещо характерно - Оня с тютюна и въртящата се картечница; тъмнокожият със самобръсначката; индианският Рамбо; испаноговорящият; този със сексистките шеги; Аполо Крийд от "Роки" и, разбира се, Арни, който винаги е Арни.
Поне за последния може да запомните, че във филма се казва Дъч (Холандец). Забавен прякор за персонаж, изигран от австриец със сбъдната мечта да стане американска икона.
Това, което се случва на тези наемници след като са повилнели в джунглата, е, че се превръщат в цел на Хищникa - извънземен ловец, който с помощта на технология за невидимост е тръгнал на лов за трофеи, да се разбира - човешки черепи за колекцията.
Едно от неостаряващите качества на "Хищникът" е именно, че е вдъхновен от темата за лова като спорт.
Това, което човечеството причинява на животните, тук се обръща срещу нас - друг, по-развит вид ни е превърнал в своя плячка. Избива ни не за да се храни с нас, а за да се докаже пред своите. А какво по-голямо предизвикателство от тежко въоръжени американски наемници?
На пръв поглед Хищникът е измамник, който се възползва от технологичното си превъзходство, за да дебне и отстранява една по една своите жертви. Но нима човекът на сафари не прави абсолютно същото?
Дъч обаче се оказва надарен с изненадваща проницателност (показва защо е лидер на наемниците) и лека-полека осъзнава възможностите и слабостите на Хищника.
И така стигаме до последната част на филма, която е "Сам вкъщи" в джунглата - омазаният с кал Дъч за едва няколко часа и с помощта на мускули и само един нож успява да превърне няколко квадратни метра в перфектния капан за самоуверени извънземни гадове.
Именно в края си "Хищникът" започва да куца и сценарно, и технически. Ръкопашният бой между Шварценегер и масивния извънземен хищник може би е изглеждал по-впечатляващо преди 35 години, но днес стои бутафорно на екрана и отнема от хорър чара на останалата част от филма.
Все пак говорим не просто за научнофантастичен екшън, но и в някаква степен хорър. Първият ми спомен от "Хищникът" е от детските ми години и е свързан именно със сцената на одраните човешки тела, провисени от извънземния ловец в джунглата. Години по-късно гледката все още успява да е смущаваща и достатъчно убедителна, особено когато видиш детайлите - захвърлените на земята вътрешности на жертвите на Хищника.
Въпреки натрупаните лета в личната ми житейска сметка, филмът пак съумяваше ако не да ме уплаши, то поне да ми създаде чувство за дискомфорт. Режисьорът Джон Мактиърнън ("Умирай трудно", "На лов за Червения октомври") заслужава похвала за това как е успял да създаде клаустрофобична атмосфера в една сякаш безкрайна джунгла.
Изборът на място, където да се развива действието, е прекрасен сценарен избор и солидна препратка към животинското царство. Тук смъртта може да дебне войниците на Дъч от всеки клон, а моментите, в които те с безсилие се взират в дърветата в търсене на невидимия си враг, а воайорски надникваме и през неговите очи (термален визьор, по-скоро), засилват усещането за постоянна заплаха.
На самия дизайн на расата на хищниците е трудно да се гледа обективно - той има легендарен статус сред филмовите чудовища.
Със сигурност обаче това колко ясно го виждаме в последния половин час на филма отнема част от мистиката и заплахата. Не помагат и гумените пръсти, макар че зъбатата му физиономия (You are one ugly son of a bitch!, както отбелязва Арни) е все така смущаваща.
Между другото, оказва се, че трябва да благодарим за това на Джеймс Камерън, който по време на самолетен полет дава идеята за челюстите на майстора на измайсторяването на създания Стан Уинстън.
На сценаристите Джим и Джон Томас, режисьора Джон МакТиърнън и великия акцент на Шварценегер пък трябва да благодарим за развлекателната мощ, която "Хищникът" носи.
Тя съвсем изветря с продълженията и го казвам като човек, който всъщност харесва и "Хищникът 2" (1990 г.) с Дани Глоувър. Все пак оставам скептичен към задаващия се Prey и ми се струва, че единственото, което би могло наистина да ме заинтригува, е Шварценегер да се появи отново като остарелия Дъч.
Представете си го само - пенсионираният наемник да се изправи срещу Хищник ветеран? Щом Сталоун го направи с "Рамбо", и Арни може.
Все пак изводът, който се избистри в главата ми, след като си припомних филма от 1987 г., е че "Хищникът" показва как силата на тази концепция е не само в извънземния ловец, но и в това коя е неговата плячка.
Ето защо най-добрият филм от тази насилено продължена поредица - въпреки някои характерни за времето абсурди - си остава оригиналът.
"Хищникът" (Predator) може да откриете в стрийминг услугата Disney+.
